Делото шамар за 1 млн. лв. срещу Mediapool влезе в доклада на ЕК

Делото шамар за 1 млн. лв., заведено от "ЛевИнс" срещу Mediapool, е споменато в последния доклад за върховенството на закона на Европейската комисия (ЕК). В документа се посочва, че медийната среда в България остава несигурна, а журналистите са подложени на различни форми на натиск, включително и заплахи.

ЕК посочва, че има съобщения за "продължаващо използване на т.нар SLAPP дела срещу журналисти".

"Пресен пример е делото, заведено срещу медия, с което се търси компенсация от 500 хил. евро (1 млн. лв.), което е безпрецедентна сума", посочва комисията.

В доклада се посочва още, че след предявяването на иска е създадена работна група, която да предложи законови промени с цел подобряване условията на работа за журналистите. Става дума за инициативата на Министерството на правосъдието, в което на работна група бяха възложени промени в законите с цел ограничаване на възможностите за SLAPP-дела срещу медии.

В края на миналия месец правосъдният министър Атанас Славов представи концепция за политиката за свободата на медиите, плурализма и защита на журналистите от стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на гражданите в публичния дебат.

"Изключително притеснително е, че в България също има случаи на SLAPP дела. Необходимо е да предложим адекватна законодателна рамка за защита срещу подобни производства, целящи да заглушат критични медии и неправителствени организации", каза той.

Предвиждат се промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), така че SLAPP делата да бъдат включени сред бързите производства, както и възможност за бързо прекратяване на явно необоснованите искове срещу медии, граждани и граждански организации.   

Тормоз  

Онлайн тормозът срещу журналисти в България е в подем отбелязва още ЕК. Това се случва особено често при отразяване на темата с руската военна агресия в Украйна. Друг въпрос, често предизвикващ заплахи срещу репортери, е ваксинацията срещу коронавирус. В доклада специално се споменава "противоречиво изказване" срещу журналист от член на регулаторен орган.

Става дума за изявлението на шефката на СЕМ Соня Момчилова, която в края на миналата година разкритикува журналистката Мария Черешева, която участваше в международен разследващ консорциум, подготвил редица материали за отношението на българските власти към идващите у нас мигранти.

Политическото влияние

Макар че формално има забрана за намеса от страна на политиците в работата на медиите, са налице съобщения, че това се случва, посочва още ЕК. Комисията отбелязва доклади от други организации, в които се твърди, че няма ефективни механизми, които да гарантират, че политиците няма да се намесват във вземането на решения за съдържанието.

Икономически са най-често лостовете, използвани за натиск. Това е един от най-сериозните проблеми, тъй като редица медии не могат да се издържат сами и трябва да разчитат на "помощ отвън“, пише в доклада.

Провалите на СЕМ

Съветът за електронни медии (СЕМ) се провали в опита си да избере генерален директор на Българската национална телевизия, припомня ЕК. Резултатът е, че обществената телевизия продължава да се управлява от Емил Кошлуков, макар мандатът му да е изтекъл.

Преди малко повече от месец Административният съд в София отмени решението на СЕМ, с което процедурата по избор на нов генерален директор бе прекратена без да се излъчи победител. Сега трябва съветът да направи нов опит.