Застрахователната компания "Лев инс" загуби на първа инстанция заведеното от нея дело срещу Mediapool заради журналистическа публикация, става ясно от решение на Софийския градски съд (СГС) от 11 януари 2024 г. Рекордният в най-новата история на българската журналистика иск (за 1 милион лева), бе заради статията на Цветелина Соколова от 27 септември 2022 г. "България пак е заплашена да бъде изключена от системата "Зелена карта".
Съдът, в лицето на съдия Стилияна Григорова, изцяло отхвърля като неоснователен иска на застрахователната компания за нанесени вреди.
"Изходът от този казус, макар и на първа инстанция, е важна победа не само за Mediapool, но също за всички медии и журналисти в България, които се борят за качествена журналистика. Но на първо място решението е победа за демократичното право на гражданите да бъдат информирани", заяви издателят и главен редактор на Mediapool Стояна Георгиева.
"На първа инстанция съдът присъжда на Mediapool пълната сума на адвокатските разноски – 40 000 лв. Ако това се потвърди и влезе в сила, поемам ангажимента да преведем тази сума на "Асоциацията на европейските журналисти - България" за създаването на обещания фонд за защита на медии и журналисти срещу подобни "дела шамари", добави Георгиева.
"Това е много голяма победа, която е добър знак за българската демокрация и свободата на словото. Това е добър знак и че на съдебната система може да се разчита, което е много важно с оглед дългогодишната липса на доверие и постоянния мониторинг на ЕК за върховенство на правото. Разбира се, ние не знам дали победата е окончателна (дали "Лев инс" ще обжалва), но решението е много важно за всички български журналисти и граждански активисти, че могат да говорят свободно и да критикуват властта. Това е важен знак към Европа, тъй като делото срещу Mediapool е едно тежките "дела шамари" (SLAPP) в европейски контекст", коментира адв. Александър Кашъмов, който защитава Mediapool по случая.
"Надявам се и че е добър знак и за изхода на току-що появилото се новото SLAPP дело, заведено от АЕЦ "Козлодуй" срещу гражданката Наталия Станчева. Тъжно е, че се налага да защитаваме медии и граждани за това, че са дали гласност на официална информация, създадена от публични институции. Това не говори добре за защитата на свободата на информацията в България и нивото на институциите. Всичко това прави необходими приемането на промените в законодателство за защита от "делата шамари", с каквито Министерството на правосъдието вече се ангажира", добави Кашъмов.
Какво пише в решението
Статията засяга тежкия към онзи момент проблем на България със системата "Зелена карта" в застраховането и се базира на цитат на тогавашния финансов министър Росица Велкова в заседание на Министерски съвет. Впоследствие Велкова предложи законодателни промени по въпроса, които предизвикаха политически трусове. Темата приключи успешно с окончателно гласуване на промените в парламента през лятото на 2023 г. и с постепенното изчистване на задълженията на страната в международната система.
Още по темата
"Не може да се говори за баланс между правата на гражданите на информация и изнасяне на данни от публични източници, които съдържат неблагоприятни за адресирания субект изказвания. Последното обстоятелство не може да възпре "обществения пазител" в лицето на журналистическата общност да следва призванието си да държи гражданите информирани. Противното би означавало да се стимулира цензурата, наложена в известни исторически периоди на страната ни. Недопустимо е под страх от накърняване на репутацията на граждани, частни и публични организации членовете на демократичното общество да бъдат оставени в неведение за събития, процеси и решения, свързани с благоденствието и просперитета на националната общност", казва в решението съдия Григорова.
"Предаването на обсъжданията в Министерски съвет по наболели за обществото проблеми в пресата не поражда отговорност на обществения стожер на основно човешко право – достъп до информация. В такива случаи поведението на посредника между властта и хората, които имат правото да знаят за насоките на държавното управление, особено в област, пряко свързана с качеството им на живот, не е противоправно. Такова би било бездействието на медиите; тяхното мълчание, което би легитимирало удобството на информационното затъмнение", пише още в съдебното решение.
В него се допълва, че в случай че застрахователна компания "Лев инс" смята, че името ѝ несправедливо продължава да се свързва с проблемите на системата "Зелена карта" в България, то източникът на подобни твърдения е представител на държавната власт, който докладва проверена и по презумпция достоверна информация.
Стенограмите от заседания на Министерския съвет са публичен източник, което освобождава журналиста, автор на материала, от задължението да проверява неговата вярност съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека, заявява още съдия Григорова. Чрез статията на Mediapool се постига целта, присъща на демократичното общество – прозрачност на водената от централния изпълнителен орган държавна политика в различни области на държавното управление и информираност на гражданите за решенията по провеждането на тази политика.
Още по темата
"Статията на журналиста Цветелина Соколова не съдържа нито клевети, нито обиди", пише още в решението. "Журналистът, ангажиран години наред с отразяване на проблеми във финансовата сфера, обективно, пълно и в съответствие с правилата на журналистическата етика, е изготвил материал, предназначен да обезпечи правото на гражданите в демократичното общество на достъп до информация по проблем с дългогодишна давност, чието решение предстои. За постигане на пълна обективност, безпристрастност и изчерпателност, статията съдържа препратки към предходни публикации, по-подробни и обстоятелствени откъм събития и позиции на засегнатите лица", се допълва в решението.
40 000 лв. за защита на медии и журналисти
Съдът присъжда и пълната сума на предявените от Mediapool разноски по делото в размер на 40 000 лв. Отхвърлено е възражението на ищеца за прекомерност на адвокатския хонорар. Според приложимата наредба минималният размер на адвокатското възнаграждение при иск от 1 млн. лв. е 39 650 лв. "Заплатеният по банков път на три части хонорар надвишава този по наредбата с 350 лева, или с по-малко от 0.01%. Намаляването на възнаграждението от 40 000 лева на 39 650 лева настоящият съдебен състав намира за неоснователно, а и несъответно на характера на спора, извършените процесуални действия и продължителността на съдебните заседания", пише още в решението.
То може да се обжалва в двуседмичен срок.
Ако казусът приключи успешно за Mediapool, цялата сума от 40 000 лв. ще бъде прехвърлена на АЕЖ-България за създаване на специален фонд за защита на медии и журналисти от "дела - шамари" (SLAPP дела).
Тъкмо благодарение на дарителска кампания, организирана от АЕЖ-България, към която се включи и издателят Манол Пейков, Mediapool успя да набере необходимата солидна сума, за да организира съдебната си защита. Парите бяха събрани само за три дни благодарение на безценната подкрепа на активните български граждани, които показаха, че ги е грижа за свободата на словото и на които Mediapool сърдечно благодари още веднъж.
Получените дарения бяха 351 на брой. Сумите варираха от 1 евро до 2 000 лв. "20 лв от български пенсионер" – бе сред най-трогателните основания за плащане. "За журналистическото достойнство на хората от "Медиапул" – гласеше друго. "Долу мафията" – трето. В края на кампанията бе получено и най-голямото дарение – 7659.29 лв. от Юлияна Йорданова, която е спечелила дело срещу ПИК за същата сума и е решила да я даде за каузата. АЕЖ се свърза с нея и гражданката се съгласи тази сума да сложи началото на фонд за правна помощ по други "дела шамари" срещу медии и журналисти.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
18 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Банката от "подготвените" кадри на другаря генерал-доктор Мутра са все мисирки и неподготвени хорица: 1.Цецка Цачева - тя и за квартален ОФ организатор не става. 2,Простата кърджалийска пут.а. Къде я скри другаря генерал доктор? 3.Върха на сладоледа е тази Дуловска кукла. КЪДЕ Е БИЛА СЪДИЙКА ТАЗ ГОСПОЖА? Това, че някога са пристъпили принципите не е никакъв аргумент. Тъз госпожа ли измисли нескопосаните промени в конституцията? Другарят генерал-доктор са мисли, че вече е изпран за золумите си. Овладял съдиите, овладя прокурорите ... сага и КС. Направо да си го изберем за ГОСПОД. И без туй в загубената ни страна, става само това, което му се е присънило ...
Институционалната практика на европейските съдебни системи поставя /много широкия/ съдебния имунитет на съдии и други служители в съдебната система като важно изискване за независимостта на съдебната система. Въпреки това в нормалните западни изборни демокрации са изработени редица методи/начини за "коригиране" на работата на /недобросъвестни/ служители на съдебната система, вкл. съдии, като "съдебни съвети" /и ние имаме поне един такъв, често ни информират как работи/ и др., но, както често се случва при нас, има известен "малък" дисбаланс на правата и отговорностите...
Интересното е, че цял ден няма реакция от алексей петров...
Tozi Иван Кръстев e samo edin valyk sluga na Soros, naemnik v negowiq Institut i mu osigurqwa dostyp do medii ...
Иван Кръстев: Балансът на силите в света се променя и САЩ и Европа не са на печелившата страна
Иван Кръстев: Балансът на силите в света се променя и САЩ и Европа не са на печелившата страна
Автор: Иван Кръстев 12 Яну 2024 350 2
Следвайте "Гласове" в Телеграм
"Има книги, които се концентрират върху конкретна година - "1989" или "1913". Сигурен съм, че ще има десетки книги и за 2024. Проблемът е, че все още не можем да ги прочетем", казва политологът Иван Кръстев в обширно интервю за германския …
вестник "Аугсбургер Алгемайне". Според Кръстев демокрацията ще оцелее и през 2024 година, когато над четири милиарда души по света ще отидат до урните, но въпросът е как ще изглежда тя впоследствие. Изборите през тази година са тясно свързани с развитието на големите геополитически конфликти - резултатът в САЩ например ще предопредели хода на войната в Украйна, изтъква роденият в България политолог.
Европа се бори с различни кризи
Кръстев казва, че Германия е на кръстопът по ред причини. Едната е свързана именно с политическия климат в САЩ. Защото през последните десетилетия сигурността на Германия беше осигурявана от Вашингтон. След избора на Доналд Тръмп през 2016 година обаче това се промени. След това се промени и зависимостта на Германия от руски газ, а опасността от открит конфликт между Китай и Тайван носи и рискове за германския експортен модел. "Проблемът за Германия е, че през последните десетилетия тя е един от най-големите печеливши от глобалните политически обстоятелства. А най-големите победители от миналото са заплашени да се превърнат в големите губещи днес", смята политологът, който е изследовател и в Института по хуманитарни и социални науки във Виена.
По отношение на кризите, които засягат Европа, Кръстев казва, че няма такава, която да доминира над целия континент. "През есента попитахме в 11 европейски държави кои от петте най-големи кризи създават у тях най-много тревоги за бъдещето - Ковид, икономика, война, климатични промени, миграция", изрежда той. "Германия е единствената държава, в която миграцията е най-горе", посочва Кръстев. "В Италия и Португалия е икономиката. В Полша и Естония - войната." Политологът забелязва и интересна тенденция - притесненията по отношение на миграцията в държави като Италия и Полша намаляват, когато крайната десница е на власт, дори броят на мигрантите да расте. "Това е важна причина защо правителствата в Европа, начело с това на Еманюел Макрон във Франция, се движат все по-надясно", допълва той пред "Аугсбургер Алгемайне".
Разделението между хората в градовете и селата расте
Кръстев обяснява избухването на все повече горещи конфликти със страховете от бъдещето. И връща лентата назад към Студената война. Тогава "и САЩ, и Съветският съюз бяха твърдо убедени, че бъдещето е на тяхна страна. Това до голяма степен обяснява защо не се стигна до война. Ако вярвате, че бъдещето принадлежи на вас, че утре ще бъдете по-силни от противника си, защо бихте воювали днес?", пита той. Но днес не е така. "Активистите за климата и противниците на миграцията се страхуват от бъдещето. Това засилва желанието да се решат нещата сега - вероятно дори със сила."
Според председателя на Центъра за либерални стратегии разделението между хората може да се обясни и по географски признак. "Хората в Будапеща и Братислава са много по-близки до тези в Берлин и Барселона, отколкото до населението в селата в собствената си страна. Не става въпрос толкова за разликата между богатите и бедните. Решаващият фактор е броят на жителите на квадратен километър", смята той. И дава конкретен пример - проблемите, които вълнуват хората от малките населени места, са коренно различни. "Съществува усещането, че са изоставени. Те имат и съвсем реални проблеми - новата политика в областта на климата, електрическите автомобили. Живеем в много мобилен свят. А в този свят има хора, които са по-малко мобилни от преди, защото автобусът вече не се движи. Това има политически последици. Брекзит е добър пример." Кръстев обяснява, че масово за напускане на ЕС са гласували британци, които нямат добри транспортни връзки с големите градове. "Тези, които вече не посещават града, искаха да излязат от ЕС."
Защо България и Полша имат различно отношение към Русия?
В интервюто Кръстев говори и за други разлики - тези за оценката към действията на Путин и агресивната война, която Русия води срещу Украйна. "Поляците, балтийците и дори финландците се страхуват от завръщането не толкова на Съветския съюз, колкото на Руската империя. Някога те са били част от нея, както и Украйна - така че могат да се идентифицират добре с Украйна", смята той. "В Унгария и България нещата са различни до известна степен. За тях Хабсбургите и най-вече Османската империя са имперската сила. В исторически план Русия се разглежда по-скоро като освободителка."
Иван Кръстев посочва, че до преди избухването на войната Европа е била на мнение, че икономическата и меката политическа сила са значително по-важни от военната. Това води и до сегашните проблеми във военното производство. Докато в същото време само за шест месеца Русия успя да се преориентира към военна икономика. Другото изненадващо откритие е, че национализмът е жив и в случая с Украйна може да мотивира хората да жертват живота си за свободата. "Войната променя Европа повече, отколкото си мислят самите европейци", заключва той.
Политологът не се наема да прогнозира как ще приключат изборите в САЩ през ноември, но казва, че те ще имат огромно влияние върху Европа. "Балансът на силите в света се променя. И ние, Западът - САЩ и Европа - не сме на печелившата страна", обобщава Кръстев пред "Аугсбургер Алгемайне".
Източник: Дойче веле
Самият иск за 1 млн лева е абсурден! Просто не мога да проумея защо е допустимо подобно нещо. Резултатът в крайна сметка е обнадеждаващ. Дано в бъдеще не се случват подобни неща. Впрочем това е прекрасен повод медиите и журналистите да вземат проактивно отношение в генерална превенция с всички възможни средства. Иска ми се да не се случва подобно нещо в бъдеще, но знам че ще се случи и ще е дори по-брутално от това. Поздравления за медиапуул, че въпреки всичко продължават да си вършат работата качествено и с чувство на отговорност към обществения интерес.
1/351.
Страхотно!