Демокрацията в света е в отстъпление, ще обяви днес британският външен министър

Великобритания търси новата си роля в променящ се свят

Доминик Рааб

Демокрацията по света е в отстъпление, а автократичните режими са заплаха за глобалната стабилност и благоденствие. Това предупреждение ще отправи по-късно в сряда британският външен министър Доминик Рааб. Той ще произнесе реч на конференция по сигурността в Института "Аспен" в САЩ, предаде Ройтерс.

Рааб ще окачестви външната политика като "мисия за добро по света", но ще констатира, че глобалните демократични институции сега са изложени на най-голямата заплаха от края на Студената война. "Демокрацията е в отстъпление", ще подчертае той.

Предстоящата реч на британския външен министър и представения от британското правителство 10-годишен план за външната политика и отбраната след Брекзит, са водеща тема в британските медии.

Британският външен министър Доминик Рааб ще заяви, че бъдещата роля на Великобритания ще бъде тази на "сила на доброто" в един свят, в който демокрацията отстъпва. Предстои ни десетилетие, в което автократичните режими ще печелят по-голям дял от глобалното богатство, ще предупреди британският първи дипломат в речта, според британския в. "Индипендънт", който е получил достъп до копие от текста.

За да може да действа като "сила на доброто", Великобритания трябва да демонстрира и сила в областта на отбраната, се очаква да заяви външният министър. Но неговите твърдения, че Лондон ще се води по "моралния си компас", бяха подкопани от изтеклия вчера запис, на който той заявява пред служители на външното министерство, че страната не може да пропуска търговски възможности заради нарушения на човешките права, отбелязва британското издание.

Вчера Рааб заяви, че Великобритания трябва да сключва търговски споразумения със страни, които не спазват Европейската конвенция за правата на човека. В противен случай тя ще пропусне възможността да сключи търговски споразумения с бъдещите разрастващи се пазари, както и възможността да увеличи влиянието си, припомня британският в. "Файненшъл таймс". В резултат високопоставени консерватори отправиха критики срещу правителството заради възприемането на мек подход към Китай. Според Джулиън Люис, председател на комисията по разузнаване и сигурност, Пекин е трябвало да бъде посочен като "геостратегическа заплаха".

Извършваното от правителството на Борис Джонсън преразглеждане на британската политика предлага носталгичен - и на моменти дори анахронистичен - подход към предизвикателствата на 21 век, пише британският в. "Гардиън" в редакционна статия по повод плана на правителството за външната политика и отбраната в идните 10 години. Документът признава, че Великобритания е изправена пред множество заплахи, от бъдещи пандемии до кибератаки. В документа се акцентира и необходимостта от сериозни инвестиции в науката и технологиите. Но като цяло той показва една неясна визия за страна, която отново гледа на изток от Суецкия канал и обмисля ядрен отговор на киберзаплахи.

Като цяло промяната в политиката е отговор на три големи промени: възхода на Китай, упадъкът на съществуващия глобален ред, както и Брекзитът. Две от тях са предизвикателства за демокрациите по цял свят - но третата е "рана, която си причинихме сами, която правителството изглежда решено да задълбочи", подчертава британското издание.

Необходимостта да се справим с първите две промени не дава сама по себе си решение на третата, както политическият документ изглежда приема, предупреждава в. "Гардиън". И документът не обяснява как Лондон ще реши задачата едновременно да привлича инвестиции, да се предпазва от излишно китайско влияние и да разширява глобалните съюзи.

Визията на Борис Джонсън за "Глобална Великобритания" включва повишаване на броя на ядрените оръжия, пише в. "Вашингтон пост". Публикуваният план за идните 10 години предвижда засилване на международната търговия и използване на "мека сила" по света. Но консервативното правителство изненада мнозина, като обяви, че ще увеличи броя на ядрените си бойни глави, не само с цел да противодейства на традиционни заплахи, а и като отговор на нападения с биологични и химически оръжия и може би дори на кибератаки.

Новата цел изглежда показва сериозна промяна и отдалечаване от отдавнашния британски ангажимент към неразпространението на такова оръжие. По-малките британски политически партии вече осъдиха това решение.

Споделяне

Още от Свят