Депутати се обвиняваха в конфликт на ловни интереси

Депутати се обвиняваха в конфликт на ловни интереси

"Ловни“ страсти се разгоряха в четвъртък в пленарната зала на парламента заради внесените от представители на ГЕРБ поправки в закона за лова и дивеча. Депутатите от РЗС напуснаха местата си още в началото на дебата в знак на несъгласие, че промените са "в явен конфликт на интереси“, а представители на левицата настояха да бъде спряно гледането им, докато не бъде изготвено становище на парламентарната антикорупционна комисия.

Нито лидерът на РЗС Яне Янев, нито Ангел Найденов, зам.-шеф на червената група, обаче визириха кой от тримата вносители – Емил Димитров, Атанас Камбитов или Димитър Аврамов, е в конфликт на интереси с гледаните на първо четене промени. Известно е обаче, че Димитров е ръководител на ловно стопанство "Елен“ в Етрополе.

От парламентарната трибуна Найденов настоя народните представители с определен интерес по този закон, да го заявят публично. Предложението му за отлагането на промените до изготвянето на становище на антикорупционната комисия обаче бе отхвърлено и корекциите бяха приети със 100 гласа “за“.

Иначе поправките предвиждат ловните сдружения да могат да учредяват на доброволен принцип регионални, както и национално сдружение.

Национално ловно сдружение ще е това, което обединява такива организации, чийто брой на членуващите ловци е повече от половината от общия брой на регистрираните в страната лица, придобили право на лов. Така се дава право на ловците от два или повече съседни ловностопански района да учредяват ловно сдружение, независимо от площта му.

Според вносителите в настоящия закон има изискване ловните организации да се формират върху площ, обхващаща не по-малко от 22 000 хектара, като районът на дейност на сдруженията се определя със заповед на председателя на Управителния съвет на националното ловно сдружение.

Предвижда се ловно дружество да се сформира от най-малко 20 ловци. В един ловно-стопански район ще може да се създава само една ловна дружина и авджиите сами ще могат да определят членството си в националното ловно сдружение.

Дебати в залата предизвика и предложението за доброволния принцип на сдружаване, с което на практика се премахва монополът на националния "Съюз на ловците и риболовците в България". Досега членството в него беше задължително.

Емил Димитров посочи, че вече се дава възможност на дружини в отдалечени селища да се обединяват. Според него в предишния закон има противоконституционни текстове, които позволяват държавна дейност да се монополизира от сдружение с нестопанска цел. "Големият плач е за голямата сграда", където отиват отчисленията от таксата, смята Димитров.

Ремзи Осман (ДПС) посочи, че държавата не може да възлага контролни функции върху организация с нестопански функции, която никой не знае как е избрана.

Промените предвиждат още и удължаване на срокове за лова на определени животински видове. Предлага се, например, груповият лов на дива свиня да бъде разрешен от 1 октомври до втората неделя на януари, вместо до 31 декември, както е сега.

С месец се удължава и периодът, през който е разрешено ловуването на някои водоплаващи птици.

Голяма белочела гъска може да бъде ловена до края на февруари, а не както досега - до 31 януари. Предлага се до края на февруари да бъде позволено отстрелването на диви патици, на лопатарка, на зеленоглава патица. Причината за промяната на сроковете за ловуване на дивата свиня и водоплаващи птици е уеднаквяване със съседните страни, посочват в мотивите си още вносителите от ГЕРБ.

Споделяне
Още по темата
Още от България