Депутатите няма да прекъсват ваканцията си заради президентско вето

Парламентът няма да се събира извънредно заради върнатия от президента Закон за околната среда, заяви председателят на Народното събрание Огнян Герджиков пред журналисти. “Когато има парламентарна ваканция сроковете не важат", уточни той, като се позова на чл. 33, ал. 4 от правилника за работа на парламента. Според друг текст, Герджиков е длъжен да свика депутатите само ако една пета от тях поискат това или по изрично настояване на МС или президента. Обичайната процедура изисква в тридневен срок от постъпването на ветото председателят на парламента да възложи на водещата комисия (в случая комисията по околна среда), да докладва пред народните представители указа на президента и мотивите към него. Разглеждането на ветото трябва да влезе в дневния ред в 15 - дневен срок от постъпването му в деловодството на Народното събрание. Президентското вето ще бъде гледано в началото на септември след ваканцията, стана ясно от думите на проф. Герджиков.

Мотивите на президента

Информацията за околната среда не е държавна или служебна тайна. Това е един от мотивите, с които президентът Георги Първанов върна закона за околната среда.

Оценка на въздействието на околната среда (ОВОС) трябва да се прави на всички замърсители, министърът на околната среда и водите не може да изключва обекти от ОВОС, както и до 2004 година не може временно да урежда екооценка с наредба - са другите мотиви на държавния глава.

Днес Първанов за трети път упражни отлагателно вето - първият път беше по закона за приватизацията, а преди седмица - закона за биоразнообразието. Законът за опазване на околната среда е приет на 23 юли 2002 година.

"За съжаление, някои разпоредби на новоприетия закон не отговарят на обществените очаквания за ново, по-високо ниво на защита на околната среда", посочва държавният глава в мотивите си, с които оспорва разпоредбите на член 20; член 81 алинея 1, точка 2; член 85, алинея 3; член 93, алинея 2; параграф 10, алинея 2 и алинея 3 от Преходните и заключителни разпоредби.

Първата група съображения за връщане на закона за ново обсъждане е свързана с предоставянето на информация за околната среда.

Новият закон променя принципа за предоставяне на информация за околната среда, според Първанов. Ако досега държавните и общински органи бяха задължени да предоставят служебно такава информация на цялото общество, с новия закон тези органи ще са длъжни да я предоставят само при поискване от конкретни лица.

Законът трябва да гарантира, че българските граждани ще бъдат ежедневно осведомявани от компетентните държавни органи за условията, в които работят и живеят, а не само от медиите. "В противен случай ще са налице предпоставки за създаването на информационни затъмнения по жизненоважни въпроси. Достатъчно е да си припомним случая с Чернобил", пише Първанов.

"Доколкото информацията за околната среда е предпоставка и гаранция за правото на живот на гражданите, не бива да допускаме тя да бъде третирана в законодателството нито като държавна, нито като служебна тайна", се казва още в мотивите. Първанов настоява още веднъж да се обсъди необходимостта от запазването на въведените с чл.20 ограничения за отказ до достъп на информация за околната среда.

Втората група мотиви е свързана със законовата уредба за извършването на екологична оценка и оценка на въздействие на околната среда (ОВОС).

"Неправилно е да се изостави съществуващото досега задължение периодично да се извършва ОВОС на обектите - големи замърсители. С чл. 81, ал.1, т.2 от новия закон извършване на ОВОС се ограничава само до инвестиционни предложения. Това задължение и възможността да бъдат санкционирани при отрицателна ОВОС е гаранция големите промишлени предприятия постоянно да въвеждат мерки за намаляване на вредното въздействие върху околната среда. Именно поради това считам, че е необходима нова редакция на чл.81 от закона, която да принуждава предприятията - големи замърсители постоянно да полагат грижи за опазване на околната среда", иска Първанов.

Той държи да има ясно определение на понятието "национална сигурност" - по примера на закона за класифицираната информация, за да е ясно кога може да се приложи ограничението за неизвършване на екологична оценка и ОВОС на планове, програми и инвестиционни предложения, свързани с отбраната и националната сигурност (чл.85, ал.3).

"Това е единственият начин да се гарантира, че няма да се злоупотреби с националната сигурност и да се допусне потенциално опасен проект да бъде изключен от екологична оценка или ОВОС", казва Първанов. той иска ясно разписани в приложение към закона на обектите, за които е необходима ОВОС. "Намирам за неприемливо предвиденото в закона право на министъра на околната среда и водите да изключва инвестиционни предложения от задължителна ОВОС, макар и в ограничения кръг случаи по чл. 93, ал.2.".

Първанов пусна шест закона

Междувременно президентът пусна за обнародване в Държавен вестник шест закона: Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията; Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права; Закон за ратифициране на Споразумението между правителствата на страните-участнички в Черноморското икономическо сътрудничество (ЧИС), за сътрудничество при оказване на помощ и действия при извънредни ситуации вследствие на природни и технологични бедствия; Закон за ратифициране на Финансовото споразумение между правителството на Република България и Френската агенция за развитие (AFD); Закон за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Судан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите; Закон за ратифициране на измененията и допълненията в Устава на международната агенция по атомна енергия.