Десните са против предизвиканото от БСП заседание на парламента

Десните парламентарни политически сили единодушно се обявиха против предизвиканото от БСП извънредно заседание на парламента. В четвъртък представители на левицата внесоха в деловодството на Народното събрание подписката от 49 депутати – с един над необходимия минимум - за свикване на извънредно заседание на парламента на 9 юни от 9 ч. сутринта.

Искането е заседанието да бъде с дневен ред от две точки - изслушване на премиера за действията на правителството в периода преди провеждането на изборите и обсъждане на върнатите от президента текстове от закона за акцизите.

Ще се запозная с искането и ще действам според правилника на Народното събрание и конституцията на страната, бе коментарът на председателя на парламента Борислав Великов. По конституция, минимум една пета от народните представители (48) могат да предизвикат извънредно заседание на парламента, като председателят на Народното събрание е длъжен да го свика. По правилник това трябва да стане в 7-дневен срок след внасяне на искането. В случая срокът изтича на 9 юни, като шефа на парламента може да не се съобрази с предложената от инициаторите дата.

Вчера Великов разпредели отрицателния вот на президента Георги Първанов по закона за акцизите в бюджетната комисия.

Зам.председателят на БСП Румен Овчаров уточни, че искането е подписано от всички членове на ПГ на Коалиция за България, включително и от двамата, които я напуснаха в последния месец – проф. Кръстьо Петков и Петър Агов.

Депутатът от левицата Александър Арабаджиев допълни, че датата 9 юни за извънредно заседание на парламента не е избрана случайно. Ден по-рано - на 8 юни е заседанието на Върховния административен съд (ВАС), на което ще бъдат разгледани жалбите на ОДС и Коалиция за България срещу правителственото постановление за финансирането на изборите.

Представители на всички десни парламентарни сили обаче се обявиха против свикването на депутатите за извънредно заседание, което ще наруши графика на предизборната им кампания.

Не е логично да се прекъсва предизборната кампания заради президентското вето, тъй като то може да се обсъди на вече насроченото финално заседание на 39-то Народно събрание на 17 юни, коментира лидерът на ДСБ Иван Костов.

Костов оспори и другия мотив на левицата – правителственото постановление за изборите с аргумента, че парламентът може само да обсъди решение на Министерски съвет, но не и да го промени или отмени, което е в правомощията на ВАС. Лидерът на ДСБ напомни, че и неговата партия ще атакува този акт на премиера Сакскобургготски в съда, но след като излезе в Държавен вестник. Преди това то няма юридическа сила и би било арогантно, ако правителството започне да го изпълнява преди обнародването му, добави той.

Днес обаче кабинетът вече промоцира в една от националните телевизии част от рекламните клипове за повишаване на избирателната активност.

Лидерът на ПГ Народен съюз Анастасия Мозер също заяви, че групата ѝ е против свикването на извънредно заседание на парламента, защото ще се използва за предизборна пропаганда. Мозер предложи 4-те милиона за изборната томбола да бъдат насочени към бедстващите от наводненията в Северна България.

И зам.председателят на СДС Николай Младенов коментира, че искането на Коалиция за България е безпредметно и ще се превърне в предизборна говорилня. ОДС първи предприеха ефективни действия, внасяйки жалба във ВАС, НС не е съд, допълни той.

Ако десните партии и управляващите от НДСВ бойкотират извънредното заседание, на практика то няма да може да се проведе заради липсата на кворум в пленарната зала.

Половината кабинет обвинен в спекулации в дните пред изборите

Внасяйки искането си в парламента, зам.председателят на левицата Румен Овчаров уточни, че БСП иска премиерът Сакскобургготски да обясни действията не само на министрите Паси и Калчев – първият заради изборите в чужбина, вторият заради изборната томбола. БСП искала отчет от Симеон и за други действия на членове на кабинета в предизборния период.

Овчаров даде пример с министъра на транспорта и съобщенията Николай Василев, който искал да вкара правителството в следващ скандал - за електрификацията на жп линията Пловдив-Свиленград, която се извършва с пари по програма ИСПА на ЕС.

БСП имала информация, че вицепремиерът Василев има намерение този петък да подпише договор с фирмата, класирана на трето място по цена. Компанията оферирала 86 млн.евро, в сравнение с 75 млн. в най-ниската оферта на австрийски консорциум. Компанията с втора по размер оферта – германски консорциум, тази седмица е внесла жалба във ВАС срещу класацията.

По думите на Овчаров, победителят не отговарял и на техническите изисквания на конкурса.

Въпреки че зам.председателят на БСП не уточни имена, от обясненията стана ясно, че визира търга за изграждането и електрификацията на отсечката Първомай – Крумово от жп линията. В средата на миналия месец финансовият министър Милен Велчев обяви, че Европейската комисия е одобрила класацията на българската тръжна комисия, определила за победител гръцката компания “Терна”. Тогава вицепремиерът Василев отказа коментар. Днес от пресслужбата му съобщиха, че за утре не се предвижда подписване на договор.

Според подадените в края на ноември м.г. оферти, най-ниска цена – 74.8 млн.евро, предлагаше консорциум с участието на австрийската компания Ватех. Втори по цена бе консорциумът между германските компании Кирхнер и Тисен, който вече обжалва изборът на гърците във Върховния административен съд. Трета бе и офертата на “Терна”.

Самото изпълнение на проекта не може да започне без одобрение от Европейската комисия, която проверява параметрите на офертите и коректността на българската класация.

Зам.-председателят на БСП обърна внимание и на действия на Министерството на отбраната, което до 16-ти юни трябвало да започне разглеждането на офертите за закупуването на 4 бойни кораба за над 800 милиона евро, отново в смутното време около изборите.

По информация на Mediapool, тръжната комисия вече е внесла в министерството протокола с предложението си за класиране на кандидатите за строежа на многоцелевите корвети. От ведомството на Николай Свинаров официално отричат, а преди дни самият той определи публично конкурса като спорен.

"Става въпрос и за действия на Министерството на образованието, което предвижда конкурси в съкратени срокове за назначаването на над 160 служители в регионалните инспекторати", заяви Овчаров.

Зам.-председателят на БСП допълни списъка със забележки и към бившия икономически министър Лидия Шулева, която в момента се опитвала да прикрие действията си като председател на междуведомствената комисия за търговия с оръжие. Според Овчаров, става дума за разрешения за износ за страни, за които не било препоръчително. Как точно Шулева се опитва да прикрива действия, не стана ясно.