Дилемата е между лош нов НПК или сериозни промени в сегашния

Г-н Червеняков, левицата обяви, че възнамерява да подготви свой проект на Наказателно-процесуален кодекс (НПК). Ще използва ли и какво от варианта на сегашното правителство?

Очевидно е, че след преминаването на първоначалните емоции по представянето на нов НПК, могат по-спокойно да се обсъдят неговите плюсове и неговите недостатъци. Струва ми се, че в него има някои рационални зърна.

Първото е свързано с новата структура на кодекса, с една по-рационална логика на развитие на наказателния процес. Добра е идеята за прецизиране и опростяване на процеса за събиране на доказателства. Въвеждането на общи правила на досъдебното производство е също нещо, което може да бъде подкрепено. Мерките за една по-голяма процесуална дисциплина, която да доведе до по-бързо и ефикасно производство също е добра идея. И не на последно място, това е разширяването на способа за алтернативно решаване на наказателните дела, което безспорно е една добра линия с цел постигането на по-ефективен наказателен процес.

Разбира се, тези плюсове на проекта по никакъв начин не могат да омаловажат неговите недостатъци. Този НПК, според мен, е типичен пример как не бива да се прави съдебна реформа.

На първо място, липсваше широко обсъждане както на концепцията за реформа на наказателното правораздаване, така и на конкретните решения в самия кодекс. На второ място липсва обща философия за реформа на наказателното законодателство, която да включва в единство наказателно право, наказателен процес и изпълнение на наказанията. Ние винаги сме твърдяли, че трябва да има категоризация на престъпленията, отделни видове наказания за всяка една категория престъпления, отделен начин на налагане на всеки един вид наказание и съответен способ за изтърпяване на вече наложените наказания. Само на базата на такава обща философия на наказателното законодателство могат да се разработват отделните законопроекти – Наказателен кодекс (НК), Наказателно-процесуален кодекс, Закон за изпълнение на наказанията.

Ясно е, че тази философия липсва в законопроекта, най-малкото с множеството препратки към НК и оставянето на регламентирането в други закони на някои от новите способи за събиране на доказателства като разследването на агент под прикритие, контролираната доставка и доверителната сделка.

Ще имате ли технологично време за широко обществено обсъждане на нов НПК?

Ние сме заявили в нашата програма още в началото на тази година, че първото ни намерение след изборите е сформирането на Съвет за съдебна реформа. За нас е важно да се каже ясно, че времето на конюнктурни решения,        опитите на десницата през цялото последно десетилетие на отминалия век да овладее съдебната система, начина на извършване на реформи чрез намирането на подходящите хора, които сами да решат проблемите на системата, изцяло са отминал етап от нашето развитие.

Отминал етап са и опитите за симулиране на реформа, което беше характерно в този период от 2001 до 2005 г.

Днес е необходимо първо да се постигне максимален консенсус на политическите сили, представителите на магистратурата, научните дейци и практикуващите юристи, за да може да имаме реална съдебна реформа в България. След като закъсняхме безвъзвратно в последните десетина години, поне от първата програма за реформа на съдебната власт, която беше изготвена и приета от Министерския съвет през 1996 г. и внесена в Народното събрание.

Струва ми се, че единствената политическа сила, която може спокойно и без угризения да говори за съдебна реформа, това е БСП. Не само защото направи първите крачки със стартирането на реформа, с приемането на закона за нотариусите и нотариалната дейност, в който за пръв път беше прокарано делегирането на функции на частни лица в сферата на съдебната система, но и с приемането на цялостната програма и стратегия за нейното провеждане. Всички останали опити бяха или палиативни, или конюнктурни, или пък целяха определени политически резултати.

Така че днес е време всички политически сили да се обединят около общите принципи на реформата, общите насоки на тази реформа, да разберат, че без сериозни структурни, функционални, процесуални и организационни промени няма да може да бъде извършена съдебната реформа в страната.

А как ще заобиколите проблема с промяната на конституцията?

Аз не мисля, че този проблем трябва да бъде заобикалян. Ние сме казали, че трябва да се дискутира въпроса за мястото на прокуратурата и следствието.

Тук ще си позволя да изразя моето лично становище, че трябва да има отделна глава прокуратура в българската конституция, главният прокурор да бъде избиран от Народното събрание с определен мандат, а следователите да преминат като разследващи магистрати към прокуратурата с две основни функции. Първата е надзор и ръководство върху органите на дознанието, втората е извършването на предварително разследване и досъдебно производство върху определени категории дела. От една страна това са делата с особена фактическа и правна сложност, а от друга страна са делата с определени категории извършители – или лица, заемащи високо отговорно служебно положение или пък лица, които сами не могат да защитят правата си, каквито са непълнолетните.

Как ще структурирате целия този процес във времето и ще ви стигне ли то, за да не се наложи предпазната клауза, отлагаща членството на България в ЕС?

Лошото е, че ние заварваме една ситуация, в която изходите не са чак толкова много. Някак си нашите преговарящи много бързо успяха да убедят европейските експерти, че основните проблеми на съдебната система в България са в досъдебната фаза на предварителното разследване. Все пак трябва да се има предвид, че наказателните дела са една четвърт или една трета от всички дела, които се разглеждат в българските съдилища и че не по-малко проблеми стоят пред гражданското и административното съдопроизводство и особено що се отнася до фирмени и стопански дела. За мен е недупостимо едно такова дело да продължава 8 до 10 години в съдилището и след това още 2 години в сферата на съдебното изпълнение.

Така че реформи са необходими не само в наказателните дела, но и във всички останали процедури, които се прилагат в страната и то със същите дисциплиниращи мерки, целящи едно по-бързо и ефикасно съдопроизводство.

Търсенето на бързи решения в наказателния процес не е най-добрият начин. Опитът на всички европейски страни показва, че такива промени се правят след задълбочено проучване – в Испания 4 години, в Германия повече от 10 години, а самата разработка отнема доста по-продължителен период от време.

Ясно е, че сме поставени пред дилемата да направим един лош закон, но да отговорим на европейските изисквания или пък да направим сериозни изменения в действащия закон, които да отговорят на основните критики, които се отправят към нашата страна. Аз мисля поне, че това, което е безалтернативно на този етап, е разработване на цялостна нова концепция и законодателно уреждане на материята на досъдебното производство. Що се отнася до чисто съдебното производство, тук също има добри идеи в този НПК, който беше предложен от правителството, но там според мен трябва доста по-сериозна работа.

И все пак България има грубо три месеца и половина, а вие говорите за промени в конституцията, за нов НПК. Как ги подреждате във времето?

До края на юли трябва да се създаде този Съвет за съдебна реформа и да се проведат основните дебати за това какви промени са необходими на съдебната система. Може би през септември трябва да бъдат разработени промените в НПК или нов НПК и да бъдат внесени в парламента, а до края на 2005 г предстои избистряне на идеите за промени в конституцията. Поне това е нашето виждане на този етап, това е, което сме обсъждали, това е, от което според мен се нуждае нашата страна.

Доколко е реалистично намерението за създаването на съвет и постигането на консенсус в дните точно след парламентарните избори?

Създаването на съвет е въпрос на една заповед, която се подписва от министъра на правосъдието или пък от някой друг орган. Що се отнася до постигането на консенсус, мисля, че той започна още с декларацията на политическите сили от април 2003 г. Тогава ние настоявахме и в тази декларация бяха включени изискванията за структурни и функционални промени в съдебната система, които според мен бяха забавени абсолютно неоправдано. Ясно е, че днес всичките политически сили еволюираха в своите разбирания. Това се призна вече от представители на десницата и те неслучайно споменават, че еволюцията в техните разбирания ги води до онези идеи, които отричаха през 96-97 г. за структурни и функционални промени в системата.