Дискусия: Национален експертен съвет да оценява скулптурните намеси

Създаване на Национален експертен съвет в областта на монументалните изкуства, който да оценява постъпилите проекти за скулптурни намеси в градската среда и да дава съответните разрешения. Около това се обединиха участниците в дискусията "Скулптурата и градът", инициирана от "Медиа въпреки", издател на сайта "въпреки.com".

Дискусията беше финансово подкрепена от Национален фонд "Култура" и беше организирана в партньорство със Софийска градска художествена галерия, където се проведе. Много бяха проблемите, които засегнаха участниците. С горчивина говориха за появилите се напоследък доста елементарни скулптурни намеси и произведения. За отговорността на държава и общини, на спонсори, а и на самите творци за плачевните резултати, които ни заобикалят в градовете. А и за това, че експертите и специалистите трябва да се обединят и да се противопоставят. Дори и за това, че трябва да се подпише една декларация или апел, адресирана както към институциите, така и към обществото, с която да се потърси изход от ситуацията. Не, че както казаха присъстващите, една дискусия може да промени състоянието и нагласите. Но гласът на специалистите и творците трябва да се чуе и енергията, която се породи в СГХГ е хубаво да не се загуби и продължи. Ние от своя страна, ще се опитаме с поредица от материали да предадем основните идеи от тази дискусия. И тук едно уточнение, както каза скулпторът Йоханнес Артинян: "Говорим за трайни пластични намеси в общественото пространство на градската среда. Това е доста по - различно от временна намеса. Скулптурата се явява черешката на тортата или връх на цирея. В крайна сметка, гледайки структурата на намесите, може да разберем каква е структурата на едно общество".

За експертите

Единият от основните участници доц. Георги Лозанов попита: "Кое решение е легитимно по отношение на намеса в градска среда? Досега вървим по пътя на комунизма или по пътя на капитализма. Вярваме, че ако народът каже, както беше през комунизма, това дава легитимност на едно решение. Ако народът харесва паметника, значи той е добър паметник. Или другото, за което стана дума - ако си богат и си спечелил пари, трябва да имаш социалната привилегия да кажеш какво да се сложи тук или там. Според мен и двата пътя са погрешни, да не кажа няма нужда да се дават оценки, защото се виждат резултатите. Трябва да се върви по трети либерален път - пътят на консенсус на експертите. В цял свят истината е въпрос на консенсус на експертите. Във всички области. Лошото е, че тук няма авторитетност на експертните гласове. И затова всички недоразумения произтичат от това", отбеляза културологът.

Мемориалът на убитите евреи от Европа в Берлин

Йоханнес Артинян потърси изход в своеобразна "цензура", колкото и да е неприятна тази дума, по отношение на поставянето на различни паметни знаци, което наблюдаваме постоянно. И отбеляза, че ние построяваме градовете, след това градовете строят нас. "Това, което се прави в обществените пространства е пряка функция от обществото", каза скулпторът. Според него обществото е фрагментирано и се състои от групи, които не споделят едни и същи ценности. Доколкото изобщо можем да говорим за ценности сега. Той е малко скептичен за разрешаването на този проблем, защото не зависи от хората на изкуството. Но все пак трябва да има комисия на национално ниво, в която да влизат скулптори, архитекти, урбанисти, хора свързани по някакъв начин и литературно с проблема и на местното общество. "За мен цензурата не е добро решение. Но ако искаме да се предпазим от това да живеем в някаква смесица между гробище и Дисниленд, просто това е неизбежно да се направи", каза Артинян и даде положителен пример с мемориали свързани, случайно или не, с Холокоста. "Единият е паметник в Берлин, а другият е паметник във Виена. Единият е в памет на евреите, които са били унищожени физически във Виена, а другият е за европейските евреи. И двата паметника имат история на подготовка и на реализация, на обсъждане и са минавали през конкурси над десетилетие…", отбеляза скулпторът.

Скулптурните дискове на Емил Попов край стадион “Васил Левски” в София са затиснати от коли, а и май пречели на обръщането на автобусите…

За национална комисия се обявиха и скулпторите доц. Цветослав Христов и проф. Емил Попов. "Надеждата ми е да има Национален експертен съвет. Не казвам цензура, а просто разговор върху нещата по същество и да не се размахват едни тъпи, услужливи клишета, които не вършат никаква работа", каза Емил Попов. А художничката проф. Десислава Минчева призова: "Да се спре този произвол, който се позовава на така наречения народ и не се съобразяват с него. Ако може да се върне една форма на интелигентна цензура, но въпреки, че думата е плашеща, няма начин да се стигне до друго интелигентно решение". Разбира се, има и положителни примери като този, за който спомена Аделина Филева, директор на СГХГ: "В София /за разлика от Пловдив, както отбеляза Йоханнес Артинян – б.а./ е създаден експертен съвет, който има препоръчителни функции, не задължителни, но върши доста работа. Не съм предполагала, че има толкова желаещи да правят възпоменателни знаци и паметници. Първо трябва да обмислим дали трябва да даваме своите предложения", каза тя. Някои хора смятали, че тази комисия, тъй като има препоръчителен характер, не върши работа. Но тя е първата цедка и ако се сметне, че един паметник не става, не се внася в комисиите на Общинския съвет. Според нея това е добре, но наредбата има нужда от доусъвършенстване. Но сега не е толкова лесно всеки да постави всяко нещо, което иска, смята тя. И все пак, и в София се поставят паметници и мемориални знаци, които съвсем не отговарят на критериите за един европейски град. Посочени в дискусията бяха отново паметниците на Самуил и на Опълченеца и нелепото им съжителство със скулптурната група на Любомир Далчев за "Ослепените Самуилови войници".

Прекрасната композиция на Ослепените Самуилови войници на Далчев съжителства с нелепата фигура на Самуил и още по-нелепата на Опълченеца, и са сред антикварния битак зад Военния клуб в София

За заданието и творческата свобода

Естествено, всичко опира до заданието и поръчителите на даден паметник. Скулпторът Стефан Лютаков прочете удивително задание за паметник от Шабла, което може да се отнесе към най-мрачните години на намесата на соцдържавата в творческата свобода. Пристигнало пък в СБХ и предложение на инициативен комитет за паметник на Хан Тервел в Стара Загора. Нелепото било, че там било описано изцяло как трябва да изглежда паметникът. Трябвало да бъде много силен с вдигната дясна ръка с меч – дълъг, така пишело. Ризницата трябвало да бъде от плочки - правоъгълни, постамент груб. Имало и предложение от Кюстендил за създаване на типови проекти за войнишки паметници, тъй като имало интерес към този вид скулптури от различни населени места?! "Когато заданието се окаже такова, няма вариант скулпторът да го надскочи, защото ще бъде сменен с друг", отбеляза Йоханнес Артинян.

Стефан Лютаков прочете на дискусията безумното задание за паметник

Нещата опират и до "обществените поръчки". Според Стефан Лютаков трябва да има нов закон или правилник за монументалната пластика или изобщо за изкуството в публичното пространство. Много от паметниците, независимо от начина на възлагане минават общо по закона за обществените поръчки. Според него трябва да се направи отделна глава там, както има за инвестиционното проектиране. Има значение, разбира се, и политическата намеса като целесъобразност или политическо решение. Така, както един бивш служебен премиер отхвърли с този аргумент критиките срещу паметника на Самуил в София. "Скулптурата в градското пространство трябва да е хуманна. Това значи нетоталитарна скулптура. Паметници на властта не трябва да бъдат допускани. Няма място за тоталитарен монументализъм - паметници, които учат на подчинение. Има много идеологическа енергия, която иска пак да прави такива паметници", категоричен беше Георги Лозанов.

Мемориалният знак в Тел Авив на мястото, където е бил убит Ицхак Рабин

А един друг скулптор Андрей Врабчев добави гледна точка: "Проблемът с политическото изкуство е, че то престава да е изкуство. След Втората световна война Западът абсолютно волево се отделя от фигуративното изкуство. Защото това е изкуството на Сталин и Хитлер. Това е доктрина, това е политика. Това, което днес не е политическо, също е въведено по този начин. Въпросът е какъв е продуктът. И тук излиза въпросът – не може ли да кажем НЕ?", попита младият скулптор по повод на много негови колеги, които съучастват в този процес на изграждане на кичозни паметници из страната в името на скромно заплащане, което нарушава дори приетите тарифи на СБХ. Колкото до нефигуралното изкуство, зам. председателят на СБХ Антон Стайков даде пример с мемориалния знак в Тел Авив на мястото, където е бил убит Ицхак Рабин. За подобна скулптурна фигура спомена и Стефан Лютаков. Ангел Станев му е показал свой проект за паметник на Левски без бюст на Левски. Лютаков не е против фигуралната пластика, но може и без фигурална пластика, твърди той.

Има опасност скулптурната пластика на Ангел Станев да бъде премахната или преместена от мястото си пред Стадион “Васил Левски”, където е в момента. Може би защото не е направил бюст на Левски?!

За обществената потребност и възпитанието

"Опитите за възвеличаване на някакво митологизирано минало, винаги означават едно и също – признание за нищетата на съвремието. Въпросът е кой и как възпитава тази обществена потребност", каза изкуствоведът Филип Зидаров. А Андрей Врабчев добави една друга гледна точка за това, което се случва извън България: "Трябва да се сътрудничи с местната общност. Един конкурс там минава с изключително сътрудничество, обсъждане и работа с местната общност. И в тази работа, аз мога да убедя "леля Пенка", че моето решение, което ѝ се вижда странно е добро и че то носи смисъл. Така аз повдигам обществото на нивото на творците, а не правя обратното, на което сме свидетели в цялата държава. Ние правим услужливи неща заради бюджет, заради това, че хората си го харесват и т.н. Нека да си признаем, че ние носим вина за това, което се случва. Трябва да можем да кажем не. Ние не казваме не", каза скулпторът. Към неговите думи се присъедини и културоложката Светлана Христова, която смята, че трябва и ново законодателство на ниво общини, което да позволява местните хора да изразяват своето мнение. Но вероятно по този начин образователен начин, за който спомена Андрей Врабчев. А скулпторът Иван Русев заключи: "Огромната липса е, че възложителят не е на мястото си. Не е на мястото се не само във възлагането, но и в понятията за паметник. Не омаловажавайте възложителите, тук се цитираха едни странни задания. Ние имаме мисия на всички непосветени да отваряме очите. Всеки възложител да му отваряме очите и да не допускат своеволия", призова Иван Русев. А ние ще продължим с още няколко по-подробни текстове за позиции, изразени на тази дискусия.

*Статията четете още на въпреки.com

Още от Общество