Дистанцията между Борисов и Дончева се стопява, Гаврийски трупа подкрепа отвъд ДСБ-електората

Г-жо Димитрова, какви са вашите последни прогнози за София и за нагласите на столичани за частичните кметски избори в събота?

Според проучванията на Алфа Рисърч, два дни преди изборите Бойко Борисов продължава да бъде начело с около 28% от реално подадените в урните гласове. Важно е да се отбележи, че в хода на предизборната кампания при него имаше значителен спад в рейтинга – той губи над една трета от първоначалната си подкрепа, но продължава да е начело в предпочитанията на софиянци.

На второ място, но с доста скъсена дистаниця през последната седмица, е Татяна Дончева, подкрепена от БСП (24.6% от гласувалите).

Светослав Гаврийски, кандидатът на ДСБ, събира  21.8% от действителните гласове. Добрата електорална мобилизация на симпатизантите му и преливането към него на част от десните гласове му отрежда третото място. При него има изключително интересен процес – преди десетина дни той почти достига тавана на подкрепата за ДСБ на парламентарните избори и вече наблюдаваме известно прехвърляне на този таван през последната седмица. Това е подкрепа на хора, които лично симпатизират на Гаврийски без да са непременно поддръжници на ДСБ.

Милен Велчев е кандидатът, който разшири електоралната си подкрепа независимо, че стартира последен. Той има и най-голяма електорална периферия, но до момента 14.7% са твърдо решилите да дадат гласа си за него.

Последен е Минко Герджиков с 8%.

От данните може да се заключи, че избирателната активност ще играе важна роля – как ще повлияе тя на резултатите?

Около 40% от софиянци, имащи право да гласуват в столицата, ще участват във вота. Възможни са две хипотези – спад на избирателната активност или известно активизиране.

През последните дни по-високата избирателна активност, която е нормална в този етап от кампанията, не е от полза за кандидатите с по-ясно очертан партиен профил. Конкретно визирам Гаврийски и Велчев.

При отлив на по-активните политически гласоподаватели е възможно разместване между вторите и третите. Прогнозите ни показват, че най-голяма е вероятността за балотаж между Дночева и Борисов. При по-интензивно отнемане на гласове от Дончева към Велизар Енчев, е възможно да има разместване във второто място и в съчетание с по-ниска избирателна активност Гаврийски се качва на второ място.

Възможно е, при засилване на прилива на жълти симпатизанти от Борисов към Велчев, каквото се наблюдава през последните дни, и при мобилизация на електората, Велчев да набере скорост за сметка на спад в подкрепата на генерала. 

Смятате ли, че показното убийство на бизнесмена Емил Кюлев преди ден ще повлияе на изборите?

Личното ми мнение е,че можем да очакваме двояко влияние на това убийство. От една страна, то може да засили симпатиите към управленци с твърда ръка. Това ще е още един аргумент, че кметът на столицата трябва да е човек със силна ръка, който да се пребори с престъпността в града със силови мерки.

Възможно е обаче столичани да поставят въпроса защо докато беше главен секретар на МВР Борисов не отстрани по-решително предпоставките за подобни все-по-нагли публични убийства.

Как оценявате предизборната кампания – успя ли тя да повлияе по някакъв начин на първоначалните електорални нагласи?

Кампанията в София е изключително интензивна. В много голяма степен гласоподавателите се влияят в хода на самата кампания. В този смисъл не са изключени размествания през последните дни на кампанията, които да ни изненадат.

Доколко определящо за тези избори е дали кандидатурата е партийно подкрепена или независима?

Мажоритарният избор е различен по логика от пропорционалния. При последния хората гласуват в съответствие с политическите си предпочитания и важното в случая е партията им да премине 4 –процентната бариера.

При мажоритарния вот, особено в конкретния случай, логиката е, че на финала ще останат двама кандидати. Хората преценяват кого да подкрепят като отчитат и това кой има най-голям шанс да стигне до края.

Това означава,че в случая няма директно екстраполиране на партийните привързаности, типични за парламентарни избори.

При 10-12% от избирателите е налице и конфликт между лични и политически предпочитания, от което също може да се появи “известен шум в системата”.

Добър ход ли беше умишлената пасивност на Борисов на фона на постоянните диспути между конкурентите му?

С тази тактика на пасивност Борисов разчиташе основно на досега изградените си популярност, имидж и рейтинг, които трябваше просто да бъдат актуализирани с частично появяване в хода на кампанията, но в никакъв случай с активно присъствие.

Поне в началото тази тактика имаше позитивен ефект, тъй като голямата бъбривост и затрупване с множество проблеми и теми от страна на другите позволи на генерала да изпъкне като арбитър между политическите играчи.

Впоследствие обаче започнаха разговори в по-конкретни измерения, сблъскаха се по-ясни тези и личностни стилове и Борисов започна да губи своята подкрепа, тъй като с мълчанието му по тези теми спадна убедеността, че той може да се справи с огромните проблеми в София.

Важно ли се оказа в крайна сметка участието в дебатите за покачване на рейтинга?

Дебатите са следени като цяло, но по-скоро като фон, от 45% от столичани и едва 15% са ги наблюдавали активно. Това означава, че този тип кампания е повлияла на максимум половината от гласоподавателите. Симпатиите сред тези столичани са насочени сравнително равномерно между първите пет кандидати.

Проблемът е, че кандидатите разчитат прекомерно много на диспутите като цяло, а в крайна сметка основно влияние оказват отделни фрази и акценти, които се тиражират и се завъртат в публичното пространство.

Има ли сериозно разпиляване на десния електорат на тези избори?

Много сериозно е разпиляването на десните гласове. Светослав Гаврийски събира относително най-голям дял от десния електорат. След него идва Милен Велчев, който събира дясно-центристка подкрепа, но я дели с Бойко Борисов. Десен електорат припознава и Минко Герджиков.

Според мен, неправилна беше тактиката на десните кандидати – всеки се кълнеше, че е автентичният десен кандидат и съответно оспорването на тази теза минаваше през това доколко дясна е подкрепящата го партия, а не това интересуваше електората.

Какви, според Вас, ще са възможните резултати от балотажа ?

Трудно е да се правят точни прогнози за момента, защото личностите, които ще отидат на балотаж, ще променят част от досегашните нагласи на хората. Възможни са различни логики на мобилизиране на гласове.

Влияние ще окаже чисто психологическият ефект от резултатите на първия тур – например разочарование от факта, че десен кандидат не е достигнал до балотаж.

При сценарий Борисов срещу партийна кандидатура, независимо лява или дясна, е възможно мобилизиране на един партиен вот срещу антипартийния. Тук има вероятност един десен кандидат да бъде подкрепен и от ляв електорат, както и обратното, в името на партийния вот. Преднината за Борисов в момента би могла да бъде стопена на балотажа при по-интензивна подкрепа за конкурента му.

Не трябва да се изключва и хипотезата, при която голяма част от избирателите, които не се чувстват представени от кандидатите на балотажа, да не участват на втори тур и да има уникален спад в активността.