До 1 млрд. лв. достигат приходите от нелегалния пазар на секс услуги с българи

От Бургас, Варна и в части от югозападна България се наблюдава трафик на бременни жени с цел продажба на бебета

До 1 млрд. лв. достигат приходите от нелегалния пазар на секс услуги с българи

Приходите от вътрешния и външния пазар на секс услуги, в които участват българи, се оценява на между 900 млн. и 1 млрд. лв. годишно. Постъпленията от секс услугите само на вътрешния пазар варират от 210-240 млн. лв. Шокиращите данни изскачат от Доклад на Центъра за изследване на демокрацията, оценяващ организираната престъпност в България през 2019-а година.

"В топ 3" на приходите от нелегални пазари, второ място си поделят търговията на горива и тази на наркотици, като постъпленията варират от по 400 - 450 млн. лв. годишно. Тревожно е, че на трето място се нареждат усвоените от т.нар. "бели якички" със злоупотреба средства от ЕС, които варират между 70 и 300 млн. лв. годишно, но има изложени и експертни оценки, според които може да достигнат до половин милиард лева.

Бум на просията на българи в Швеция и Франция

Жертвите на трафик с цел сексуална експлоатация са предимно жени, повечето от ромски произход, които се извеждат към страни в западна Европа или към големите градове и курортите у нас. За поредна година България остава основна страна на произход на жертви за повечето форми на трафик на хора в ЕС.

Като цяло се наблюдава лек спад на регистрираните жертви на трафик – от 443 през 2018 г. до 404 през 2019 г.

Най-рискови за трафик на хора остават по-слабо развитите региони на страната – Северозападна и Северна централна България, както и районите с компактно ромско население в Пазарджик, Пловдив, Сливен, Бургас и Варна. Тревожен факт е, че се забелязва профилиране на вида трафик по региони – в Сливен има засилен трафик с цел сексуална експлоатация, а в Бургас, Варна и отчасти в югозападна България – трафик на бременни жени с цел продажба на новородени деца. Северозападна България е рисков регион за трафик с цел трудова експлоатация.

В същото време обаче се отчита ръст на трафика с цел просия, вкл. на големи групи потърпевши лица, в страни като Швеция и Франция.

Очаква се ограниченията, наложени от Covid, да редуцират обема на трафика на хора през 2020 г., пише в доклада.

Пазарът на канабис - най-силно развит в България

Приходите от вътрешния пазар на основните наркотици  - канабис, синтетични наркотици, хероин и кокаин, се оценяват на между 400 и 450 млн. лв. годишно.

"Пандемията от COVID-19 предизвиква свиване на трансграничния наркотрафик, но в дългосрочен план разпространението на наркотици ще остане един от водещите пазари на организираната престъпност в България", подчертава докладът.

При наркотиците пазарът на канабис остава най-силно развитият в България. Смята се, че този наркотик се трафикира по маршрута Македония – България – Румъния за централна Европа или през Гърция и България за западна и централна Европа.

По маршрута на канабиса към западна Европа съществуват депа, базирани в Унгария и Хърватия, откъдето наркотикът се разпределя главно към Белгия, Холандия и други държави. Тези канали в повечето случаи са контролирани от албански криминални структури, а в логистиката участват българи, македонци, гърци и западноевропейци.

Балканите, включително България, се утвърждават като нововъзникващ маршрут за трафик на кокаин, а употребата му в България през 2019 г. нараства. Страната ни продължава и да бъде важна транзитна точка за трафика на хероин от Близкия изток към Западна европа, както и на прекурсори за производство на метамфетамин към Централна Европа.

Дизелът - лидер в търговията "на черно"

Първенец при незаконната търговия с горива е дизелът. Щетите за бюджета през 2019 г. са между 435 и 505 млн. лв., като по-голямата част от тях, около 90%, се дължи на нелегалната търговия именно с това гориво.

Като цяло през 2019 г. се наблюдава рязък спад в обема на нелегалната търговия с горива – около 45% спрямо 2018 г. дотогава спадът е между 2 и 5% годишно. Делът на нелегалните горива се оценява на между 9,1 и 11,4% от общото потребление.

"Въпреки спада в нивата на нелегалната търговия с горива, рискът от ново покачване остава висок както поради последиците от пандемията от COVID-19, така и поради слабости в мониторинга", предупреждава докладът.

Най-много нарушенния с пари, взети през фонд "Земеделие"

Финансовите щети от измами със средства на ЕС, извършени от т.нар. "бели якички" се оценяват между 70 и 300 млн. лв. годишно. Любопитен е фактът, че най-много нарушения са установени със средствата, за които е кандидатствано през държавен фонд "Земеделие" при субсидиите за земеделски култури, както и при изграждането на къщи за гости.

През април миналата година тогавашният зам.-министър на икономиката Александър Манолев беше уличен, че ползва като лична собственост къща за гости, изградена с еврофинансиране в родния му град. Последва оставка, разследване и съд срещу Манолев, а прокуратурата започна проверки на всички 746 къщи за гости, изградени в страната с евросредства.

"При направени проверки на финансираните къщи за гости по Програмата за развитие за селските райони 2007 - 2013 са установени нарушения, предполагащи пълно или частично връщане от бенефициентите на получените субсидии. От проверените 288 къщи, получили субсидия на обща стойност 81 млн. лв., е поискано пълно възстановяване на средствата за 158 къщи в размер на 43.1 млн. лв. и частично възстановяване за 95 къщи в размер на 3.3 млн. лв.", се посочва в доклада на Центъра за изследване на демокрацията, като се цитират данни от Държавен фонд "Земеделие".

В доклада се посочва, че според експертните оценки, злоупотребите се движат между 5 и 15% от финансовите средства, получени от бенефициентите на оперативните програми.

"При общ бюджет от 23.2 млрд. лв., потенциалните щети за програмния период 2014 – 2020 г. са между 1.16 млрд. и 3.48 млрд. лв. на годишна база (приемайки 7-годишен срок на действие на програмите), щетите са между 166 млн. и 498 млн. лв. Това прави измамите с еврофондове съизмерими с най-големите пазари на организираната престъпност като трафика на хора, разпространението на наркотици и нелегалната търговия с горива", пише още там.

Като цяло, 24% от фирмите смятат, че има корупционни практики при управлението на средствата на ЕС, а сравнително малко фирми кандидатстват за обществени поръчки (11%) или проекти (4%). Ниският капацитет за контрол, както и нарастващият обем на европейски средства за справяне с кризата от COVID-19, създават риск за увеличение на измамите, предупреждава докладът.

Приходите от незаконната търговия с лекарства, равни на алкохола "на черно"

Незаконната търговия с лекарства, се равнява по приходи с тази на алкохол и на най-ниските нива на вътрешния пазар на секс услуги, и достига 210 млн. лв.

България е преди всичко транзитна страна и входна точка за Европа в международния трафик на фалшифицирани лекарства. Нелегалната търговия с лекарства включва внос, износ и разпространение на незаконни лекарства извън регламентираните канали.  Организирани престъпни групи инфилтрират търговци, аптеки и болници с цел пренасочване на оригинални и фалшиви лекарства към официални търговски канали в Западна Европа, където цените на лекарствата са значително по-високи, пише в доклада.

Пандемията от COVID-19 увеличава търсенето и предлагането на незаконни лекарства, се предупреждава там.

Близки до тези нива са приходите от незаконна търговия с тютюневи изделия. При нея загубите от ДДС и акциз за 2019 г. са оценени на 116 млн. лв., което е спад от 28% спрямо 2018 г.

Споделяне

Още от България

Как смятате да прекарате Коледа и Нова година?