До дни стартира държавната схема за подпомагане на бизнеса

Държавната схема за подпомагане на бизнеса, пострадал от ограниченията, свързани с коноравируса, вероятно ще започне да се прилага до дни. Очаква се правилата да бъдат гласувани от Министерския съвет в понеделник, въпреки че към мярката все още има критики. Това стана ясно от изказване на вицепремиера Томислав Дончев пред БНР.

Основните параметри на схемата, по която държавата ще се ангажира да плаща 60% от заплатите на работещи в пострадали от кризата предприятия, бяха договорени в събота, а бизнесите, които ще огат да се възползват от нея - разширени. Схемата предвижда фирми, които са спрели работа по заповед на властите, да бъдат подпомогнати автоматично. В това число влизат бизнеси, като ресторантьорския, които трябваше да спрат работа на 13 март. Всички останали фирми, на които не им е забранено да работят, могат да поискат подпомагане, ако докажат, че приходите им от продажби са намалели с над 20 на сто заради антивирусните ограничения, обясни отново Дончев.

Предвижда се исканията за участие в схемата да се подават в бюрата по труда, а решение да се взима до 7 дни. Средствата пък ще се изплащат от Националния осигурителен институт.

По-големи претенции са неизпълними

"Като разход очакваме да бъдат изхарчени около 1 млрд. лева поне на първия етап", припомни вицепремиерът.

Той каза още, че "претенцията на някои работодатели за по-голям ангажимент на държавата" е невъзможна. "Убеден съм, че схемата ще работи. Тя е алтернатива на това работодателят да освободи работниците и те да отидат на борсата и да получават обезщетение от държавата. Стимул да не се освобождават работници по време на карантината", заяви вицепремиерът. Добави: "Мислим за работодателя, но най-вече за работника".

Според Дончев с мярката се цели да се избегне и "шокът" от трудното намиране на работна ръка, след като икономиката започне да се възстановява. "До преди няколко седмици имаше трудности с намирането на квалифициран персонал. Ако си позволим той да се разпилее, връщането му обратно на работа при икономическо съживяване ще отнеме време. Искаме да спестим този шок", обясни Дончев. Той допусна, че ще бъдат разработени и други мерки за подпомогане от страна на държавата, но на няколко пъти повтори, че към момента остава неясен основен въпрос – колко време ще продължат ограниченията.

Помощ без нужда

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев за пореден път разкритикува предложението на управляващите да помага на бизнеса като поеме процент от заплащането на служителите, за да не бъдат освободени от работа. Според него реално фирмите ще трябва да платят 77% от разхода за възнаграждения, а не 40 на сто. Причината била, че работодателят трябва да плаща и осигуровките на работника. В същото време разходът трябва да се направи от предприятие, което не работи и няма приходи.

"Тази подкрепа не е за предприятията, а за хората, които работят в тях. От тази мярка реално може да се ползва този, който няма нужда, защото има достатъчно пари в брой, за да извади 77% от разхода. За малкия и средния бизнес, който връзва бюджетите месец за месец, това е неприложима мярка. За тях реално ще има съкращения и тогава работникът получава 60% от бюджета като обезщетение и нула от предприятието. Когато едно предприятие не може да работи, защото му е забранено, не може да очакваш то да плати, за да задържи хората", коментира Велев пред БНР.

"Едни ще лежат на дивана и ще получават 100% от доходите, а другите ще са безработни. Законът (за извънредното положение – бел. ред) е сбъркан, писан е набързо и трябва да се поправи. Трябва да може със същите пари да се осигури подкрепа за повече хора", каза Велев.

Според Томислав Дончев обаче поправка на приетия наскоро закон за момента не се очертава. Той добави, че "щетите няма да се изчерпят по време на карантинните мероприятия". "Основните щети вероятно ще са след това. За това трябва да сме внимателни. Ако си тръгнал на поход за 10 дни, не бива да си изяждаш храната на втория ден", коментира вицепремиерът.

"Голямото предизвикателство не са парите, а за какво да ги използваме... Трябват ни нови инструменти... Парите трябва да даваме не за безработни, а за дейности. Държавата не трябва да дава пари на работодателите, за да задържат работниците в малките ресторантчета, например, а да им поръча работа", смята бившият социален министър Иван Нейков.

Пред БНР той заяви, че браншовите организации трябва да дадат предложения за "мерки за работа, която държавата може да възложи".