Добре дошли във Виетнам!

Желанието за бърза приватизация на икономическия екип на правителството се сблъска с първата от поредицата пречки, които могат да забавят процеса. Президентът Георги Първанов върна новия закон за приватизация и забави началото на големите приватизационни сделки поне с месец. Така заявената от юпитата амбиция БТК и "Булгартабак холдинг" да станат частни преди августовските отпуски, става неизпълнима.

Не че законът е перфектен. Само че в мотивите на президента единствено този за премахването на шестмесечния срок, в който кредиторите могат да предявят претенциите си, говори за загриженост за инвестиционната среда в страната.

Останалите - за отпадане на преференциалните работнически акции, за промяна на разпределението на приходите от приватизацията и за удължаване срока на валидност на инвестиционните бонове, са чисто популистки (социални). А приватизацията няма социална функция. Единствената ѝ цел е предприятията да минат в частни ръце, които по цял свят управляват по-добре от държавните, вследствие на което и държавата ще получава от тях по- добри приходи.

Връщането на закона е само първата спънка, която може да постави под заплаха покриването на бюджетния дефицит, разчетен изцяло върху приходи от приватизацията.

Самото връщане е само началото. Все още парламентът не е одобрил стратегиите за приватизация на "Булгартабак холдинг", БТК и на дружествата от енергийния отрасъл. Лобистките интереси винаги са намирали услужливи приятели в парламента, които или ще забавят, или ще променят изискванията, заложени от правителството.

След това идват самите приватизационни процедури. Спомняте ли си какво стана, когато предишното правителство искаше да продаде БТК? Тогава парламентарната група на опозиционната БСП искаше сделката предварително да бъде одобрена от парламента, като преди това се организира обсъждане, където да бъдат предоставени всички необходими документи.

От левицата тогава усилено лансираха тезата, че правителството на ОДС няма политическата подкрепа, за да приватизира компанията и тази задача трябва да бъде оставена на бъдещето правителство на БСП (тогава още никой не знаеше, че царя ще се върне).

Сега същите интереси изплуват току преди големите приватизационни сделки. От ДПС искат защита на производителите на тютюн в стратегията за приватизация на "Булгартабак холдинг", а парламентарната група на НДСВ разпъва на кръст изпълнителния директор на АП Апостол Апостолов за досегашната му политика.

Това са атаките на всички онези, които предпочитат да имат политически контрол върху големите държавни фирми, от който се лишават при смяна на собствеността. Новият собственик или прекратява възможностите за източване на фирмата, или ги пренасочва в друга посока.

Просто някой губи, а друг печели пари и на двете страни не им е все едно. Старо правило е, че икономиката е игра с нулев сбор. В края на деня количеството пари е същото, но разпределението им е различно.

Младите министри от икономическия екип вече сигурно разбират, че тяхното желание за приватизация се изправя срещу много по-силното желание да няма приватизация. Голяма сделка в България става, когато ножът е опрял до кокала - справка състоянието на фирмите в края на 1996 г. и темпът на приватизация в следващите 2-3 години. Или когато с нетърпящ възражение тон я поиска МВФ, Световната банка или Европейския съюз.

Така е. Тук така се играе.

Добре дошли във Виетнам!