Доган не предвижда нови смени в МВР и пуска сделката за БТК

Лидерът на ДПС Ахмед Доган обяви, че след пенсионирането на шефа на Национална служба "Полиция", няма да има смяна на други директори на национални служби. По думите му не се очакват следващи кадрови промени в системата на МВР, или поне "не от това естество".

За смяната на шефовете на НСБОП и "Гранична полиция" генералите Румен Миланов и Валери Григоров се заговори след смяната на Васил Василев от директорския пост на НС "Полиция", на фона на масираната кампания от страна на БСП, ДПС и някои кръгове в НДСВ за промени в професионалното ръководство на МВР начело с главния секретар Бойко Борисов.

Преди заседанието на Централното оперативно бюро на ДПС Ахмед Доган изрази учудване от коментарите, че е вдигнал "ембаргото" над сделката за БТК, но в същото време заяви, че се правят усилия от правителството продажбата да приключи до края на годината.

Той каза, че му се приписва отговорна позиция и едва ли не право на вето за нещо, което всъщност не било вярно. По думите му той не бил "от оперативната ниша на преговорите" и изобщо не бил в час точно за какво става.

Коментарите на Доган бяха предизвикани от обстоятелството, че правителството бави няколко месеца сделката за БТК, тъй като ДПС настоя за купувач да бъде избран турския консорциум Коч холдинг - Тюрк телеком вместо Вива венчърс, която бе избраната първоначално от Агенцията за приватизация.

Днес Доган обаче посочи, че оценките за неговата роля в сделката били "кьорфишек". На въпрос дали обясненията му означават, че ДПС няма позиция по приватизацията на БТК, той отговори, че не е казал подобно нещо, но движението няма позицията, каквато му се преписва в медиите.

Както писа Мediapool, съгласието по продажбата на телекома бе договорено на срещата за бюджета при премиера Симеон Сакскобургготски на 3 декември.

Според добре информирани източници, съгласието на правителството за сделката се дължи и на писмо, изпратено от кандидат-купувача Вива венчърс, в което той предупреждава, че ще заведе дело за щети срещу държавата на стойност 300 млн. евро.

Основание за това е неспазването на присъда на ВАС и на наредбата за търговете и конкурсите, която предвижда АП да определи дата за подписване на сделката. Това задължение на агенцията е в сила от средата на септември, но ведомството явно изчакваше да получи политическа санкция за предприемане на по-нататъшни действия.