Договорът с Македония влиза в сила, среди в БСП видяха пробив на македонизма

Първото предизвикателство ще бъде формирането на комисия за спорните въпроси в историята

Народно събрание ратифицира Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония. На снимката: Екатерина Захариева. Снимка: БГНЕС

Парламентът ратифицира в четвъртък с единодушие договора за добросъседство с Македония, който трябва да изчисти спорните въпроси между двете страни и да открехне малко повече вратата на Скопие към Европейския съюз. Въпреки заявената политическа воля, изпълнението на договора ще е истинско предизвикателство като най-сериозното изпитание е формирането на обща комисия, която трябва да изчисти спорните въпроси в историята.

Българското правителство обяви договора за дипломатически успех и в пленарната зала той бе подкрепен от 186 депутати без нито един глас против. Въпреки това заместник-председателят на НС Валери Жаблянов от БСП го определи в лично качество за "политическо, геополитическо търгашество" и призова да спрат фанфарите.

Според него той стъпва върху македонизма, защото признава съществуването на два отделни народа, на два езика, поне азбуката остава обща.

С подобни аргументи, но в обратна посока, срещу договора в Македония се обяви близката до Русия опозиционна партия ВМРО ДНМЕ. Въпреки съпротивата ѝ в началото на седмицата и македонският премиер ратифицира документа.

Вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева коментира след ратификацията, че притесненията в част от опозицията съвпадат с тези на опозицията в Македония и че в югозападната ни съседка "очевидно вече антибългарската кампания не печели избори, което ни дава надежда, че това ще бъде трайна политика“.

Външният министър се ангажира редовно да информира парламента за изпълнението и напредъка по разпоредбите на този договор.

ГЕРБ: Договорът ще спре антибългарската пропаганда

Депутатът от ГЕРБ Пламен Манушев коментира, че договорът ще даде възможност на всички, които се чувстват българи в Македония, да го кажат свободно, да не се страхуват, че са българи.

"Днес е исторически ден за България. Само преди 26 години в този парламент държавата ни е признала Македония като независима държава“, заяви той.

Според него договорът дава възможност и да спре антибългарската пропаганда в Македония.

"Нашите народи, които в миналото са били един, ще продължат да бъдат такива и договорът дава възможност за това. Договорът не е предателство, а исторически пробив в отношенията между два братски народа“, посочи Пламен Манушев.

БСП: Да се внимава с Македония и с общата комисия

За разлика от колегата си Жаблянов бившият външен министър Кристиан Вигенин (БСП) приветства договора, но призова за внимание.

"Трябва да сме много внимателни, защото съм уверен, че в момента Македония следи внимателно какво говорим от тази трибуна и с каква нагласа пристъпваме към ратификация на този договор“, каза той.

Вигенин посочи, че политическата промяна в Скопие е направила възможно подписването на този договор. Той отбеляза, че експерти, учени, политици са разсъждавали над всяка дума в него.

"От нас зависи как четем този договор и дали в него виждаме възможности, бъдеще за нашите отношения или пропаст", коментира той.

Според Вигенин договорът дава добра основа за двустранните отношения.

Той призова съставътт на бъдещата комисия между двете страни да бъде внимателно подбран, балансиран, съгласуван с по-широки кръгове, включително с парламента, "за да сме сигурни, че самата комисия, поне от българска страна, няма да се превърне в препъни камък, а там ще се търсят конструктивните решения в интерес на историческите факти и на историческата истина".

Имрен Мехмедова от ДПС отбеляза, че договорът е пробив в отношенията между двете държави.

По думите ѝ пред двете близки и приятелски страни се открива перспектива за преодоляване на натрупаните недоразумени, подозрения и враждебност.

"Обединените патриоти": Договорът е удар срещу македонизма

Милен Михов от "Обединени патриоти" коментира от своя страна, че днес не е време за фанфари, но не е и време за униние - днес е време за разумно и с достойнство ратифициране на договора.

"Този договор ерозира, пропуква Берлинската страна на Балканите, той е удар срещу това, което наричаме македонизъм, като идеология и доктрина, разделяща и противопоставяща хората в Република България и в Република Македония", заяви той.

Михов също посочи, че българските експерти в мултидисциплинарната комисия трябва да бъдат добре подготвени и тя да защити истината.

Какво следва от тук нататък?

Договорът стъпва върху Декларацията за добросъседство, подписана през 1999 година от премиерите Иван Костов и Любчо Гергиевски. Сега записаното в нея влиза официално в международното право. Предвиден е и междуправителствен механизъм, който да следи изпълнението на договора.

Той въвежда термина "обща история" и предвижда да бъде формирана съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси на паритетна основа. Тя трябва да бъде създадена до три месеца след влизането в сила на договора, като в него не е посочен точен механизъм за формирането ѝ.

Общата комисия трябва да допринесе за "обективно и основано на автентични исторически извори, научно тълкуване на историческите събития" и ще представя годишен доклад за своята работа пред правителствата на двете страни.

Двете държави поемат ангажимент да предприемат и ефективни мерки за предотвратяване на недобронамерена пропаганда от страна на институции и агенции и ще обезкуражават дейности на частни субекти, насочени към подстрекателство на насилие, омраза или други подобни действия, които биха навредили на техните отношения.

София поема ангажимент да помогне на Скопие в евроатлантическата му интеграция. Двете страни ще работят и за активизиране на контактите между местните власти и гражданите.

Двете страни заявяват, че нямат и няма да предявяват териториални претенции една към друга и поемат ангажимент да не предприемат, насърчават и подкрепят действия от неприятелски характер и да не позволяват територията им да бъде използвана от организации и групи, които имат за цел извършването на подривни, сепаратистки и други действия, които са заплаха за мира и сигурността.

Още по темата
Още от България

Защо управляващите избират Цацаров за шеф на "Антикорупция"?