Договорът за противоракетна отбрана отива в историята

От 13 юни прекратява действието си едно от най-важните споразумения за контрол над въоръженията от времето на студената война - Договорът за ограничаване на системите за противоракетна отбрана /ПРО/, сключен на 26 май 1972 г. между САЩ и тогавашния СССР. На 13 декември 2001 г. Вашингтон обяви с шестмесечно предизвестие, че излиза от договора ПРО.

Договорът ПРО не забраняваше на страните да имат изобщо отбрана срещу балистични ракети, но не позволяваше тя да покрива националната територия или зони от нея. Споразумението разрешаваше на всяка от страните да има два наземно базирани противоракетни комплекса - един за защита на столицата и още един за отбрана на база на стратегически междуконтинетални ракети. В момента на подписването на договора Съветите вече изграждаха противоракетен комплекс за защита на Москва. САЩ от своя страна планираха комплекс, който трябваше да отбранява една група площадки за междуконтинентални ракети Минитмън. Двете страни се договориха противоракетната им отбрана да се ограничи в тези рамки. Целта беше да се съхрани ситуацията на ядрено възпиране, като всяка от страните съзнателно приемаше да остане уязвима, за да остане в сила формулата на гарантираното взаимно унищожение на принципа "който удари първи, ще умре втори". Това беше логиката на студената война. В случай обаче, че този механизъм на възпиране изневери, цената ще е много висока. Населението на страните, което на практика е в положението на заложник, ще е беззащитно,ако се стигне все пак до употреба на ядрено оръжие.

Това мотивира в началото на 80-те години президента Роналд Рейгън за идеята да се направят ядрените оръжия излишни чрез авангардна отбранителна система, наричана популярно "звездни войни". За да се осъществи този замисъл правителството на Рейгън настояваше за твърде широко тълкуване на Договора ПРО, което да допуска инсталиране на средства за противоракетна отбрана в космоса. Но проектът "звездни войни" беше изоставен поради астрономическите разходи и съмненията в техническата му осъществимост.

В напълно променена стратегическа ситуация правителството на сегашния президент Джордж Буш избра друг, по-директен път. За разлика от Рейгън той искаше Договорът ПРО не да се интерпретира по-широко, а да се анулира. Единствено това откриваше пътя за създаването на отбранителна система, способна да защитава цялата територия на САЩ. Само че тази система няма да бъде предназначена вече за отбрана срещу Русия, а предимно срещу "бандитските държави", които поне в обозримото бъдеще няма да разполагат с голямо количество ракети с далечен обсег. Как ще изглежда архитектурата на тази противоракетна отбрана още не е ясно.

Намерението на САЩ да излязат от договора ПРО дълго време срещаше възражения в Москва, особено в руското министерство на отбраната, където се страхуват, че анулирането на договора ще обезцени изцяло руските възможности за ядрено възпиране.Но руският президент Путин сметна, че е по-важно да използва предлагания от 11 септември шанс и да нареди Русия като партньор до Америка в борбата срещу международния тероризъм. Продължаването на спора за ПРО щеше да е само пречка за това. Анулирането на договора устройва и двамата президенти - Буш, защото му се развързват ръцете за противоракетния щит, Путин - защото критиците му у дома няма да могат да използват дискусията по тази тема, за да бият по него.

Валидната за студената война формула, че взаимната уязвимост гарантира мира, вече губи смисъл в един свят в който все повече държави се стремят да се сдобият със средства за масово поразяване, като ракети. Дори само по тази причина инициираното от САЩ анулиране на договора за ПРО е логична стъпка.Същевременно Вашингтон залага на сътрудничество с Москва. Буш изрази желание за това още когато обяви, че САЩ възнамеряват да излязат от договора ПРО. На срещата в Москва Буш и Путин само конкретизираха своята цел. Москва и Вашингтон в бъдеще ще се информират взаимно за своите проекти в противоракетната отбрана и ще канят наблюдатели при изпитанията на средствата за такава отбрана. Освен това ще се разискват и възможности за съвместно разработване на противоракетни системи. Краят на договора ПРО всъщност е важен жалон по пътя към изграждането на нова стратегическа рамка - с участието вече на Русия.

По БТА