Договорихме с ЕС 3 години гратисен период за цигарите

България е получила от ЕС 3 години преходен период само за въвеждането на минималния акциз върху цигарите. Съгласно постигнатата договорка, от 1 януари 2010 г. страната трябва да се въведе минималната акцизна ставка за цигарите в еврозоната - 64 евро на 1000 къса. Останалите акцизни стоки трябва да се облагат с минималните ставки за ЕС от момента на присъединяването ни към общия пазар. Минималния акциз за пивото е 0,748 евро на хектолитър, за спиртните напитки 550 евро на хектолитър чист алкохол, за оловния бензин 337 евро на 1000 литра, 287 на 1000 литра - за безоловния бензин.

Заместник-министърът на финансите Гати ал Джебури днес обясни, че както за цигарите, така и за другите акцизни стоки не е договорен конкретен график за стъпките, с които ще се достигне до минималните за ЕС нива на облагане.

В областта на акцизите е договорено и изключение от общите правила на ЕС, което дава право на България да облага с намален акциз домашното производство на ракия за собствена консумация. Условията са количествата да не надхвърлят 30 л годишно на семейство, а акцизът да не пада под 50% от обичайната ставка.

България смята да затвори всички глави по преговорите с ЕС до края на гръцкото председателство което е през първите шест месеца на 2003 г., каза още ал Джебури. Доскоро страната ни говореше за приключване на преговорите до края на следващата година. Според заместник министърът на финансите целта на правителството е да затвори 5 глави по време на започващото от юли т.г. датско председателство и още толкова от януари до юли догодина, по време на ръководството на Гърция.

Преди два дни страната ни затвори три глави от преговорите с ЕС - по данъчна политика, свободно движение на стоки и свободно движение на хора. При представянето на резултатите Гати ал Джебури изрази надежда, че предвидимостта на данъчната политика ще привлече чужди капитали, което ще помогне на правителството да изпълни плана си за привличане на 900 млн.щ.долара инвестиции през тази година. Завършването на преговорите по тази тема Джебури определи като одобрение от страна на ЕС на програмата на правителството "Данъчна политика 2003 - 2005".

По думите, му това ще доведе и до допълнителни приходи за бюджета. Според заместник - министърът на икономиката София Касидова приемането на близо 70 - 80% от законодателството на ЕС у нас е довело до това, че цената на правене на бизнес у нас е изравнена с тази в европейските страни.

В областта на ДДС e договорено България да бъде освободена от изискването прага за задължителна регистрация по ДДС да бъде минимум 10 000 лв., като си запазва правото да прилага по-висок праг след присъединяването. Той ще е в размер на 25 000 евро или 50 000 лева по сегашния курс.

За международния транспорт на пътници - за частта, която се осъществява на територията на страната и по изискванията на ЕС е облагаема сделка, България е договорила правото да продължи да освобождава от ДДС тази доставка с право на данъчен кредит.

Заместник-министър Гати ал Джебури коментира, че не е имало проблеми по преговорите, свързани с ДДС, защото и в ЕС предпочитат практиката на единни ставки по този данък. Намаляването на ставката у нас било възможно, но само при значително увеличаване на приходите от ДДС в държавния бюджет.

Министерството на финансите очаква по време на датското председателство през втората половина на 2002 г. да затвори и главата "Митнически съюз". Гати ал Джебури обясни, че пречки пред нейното затваряне било липсата на информационна система и изясняването на графиците за реформи в администрацията.

Ръководителят на групата за преговори по глава свободно движение на хора напомни, че ЕС е въвел преходни периоди за плавно либерализиране на движението на работници по схемата 2+3+2. Това означава, че максималният срок, през който новите държави - членки (без Кипър и Малта) няма да имат достъп до пазара на труда на страните от ЕС, е 7 години. Възможно е обаче преходните периоди да отпаднат още след първите две години, ако съответната страна е доказала, че не представлява миграционна заплаха.

Според Раймонд Сапарев от социалното министерство, всички проучвания на български и европейски институции показвали, че България няма да представлява подобна заплаха. Страната ни се е ангажирала да приеме промени в законите за висшето образование и в закона за професионалното образование и обучение, които да разграничат академичното и професионалното признаване на образованието. Страната ни трябва да приеме и закони за регулираните професии- адвокат, архитект и медицински професии.