Доходите в България може да спаднат след членството в ЕС

Икономиката на България е много по-малко конкурентноспособна в сравнение с икономиките на бившите комунистически страни, които се присъединиха към ЕС през 2004 г. Доходите в държавата представляват едва 31 на сто от средните доходи в 25-те членки на ЕС и има опасност те да започнат да намаляват след присъединяването на България към Евросъюза през 2007 или 2008 г.

Това става ясно от доклад на Световната банка за България, представен в понеделник на дискусия, организирана от правителството и банката, с участието на представители на кабинета, парламента, синдикати и на неправителствени организации.

След криза, белязана от хиперинфлация през 1996-1997 г., София действително започна преструктуриране на икономиката, но са необходими допълнителни усилия, се посочва в доклада. Като цяло България остава “значително по-бедна от осемте бивши комунистически страни” от Централна и Източна Европа, които се присъединиха към ЕС през май 2004 г., пише в документа.

По данни от доклада, доходът на глава от населението в България се равнява на 56% от средния доход в посочените страни и на едва 31% от средния доход за 25-те страни-членки на ЕС. Ситуацията се усложнява и от демографската криза, водеща до годишен спад на населението с 0,8%. Резултатът от застаряването на работната сила и емигрирането на младите е, че едва 49,4% от българите работят, за разлика от средно 58% за страните от ЕС, анализира докладът.

Необходима е значителна промяна на образователната система, защото “чуждите инвеститори трудно намират квалифицирани работници, особено инженери и ръководни кадри”.

По време на представянето на доклада стана ясно, че по мнение на икономистите на Световната банка, ако България незабавно не  започне да прилага ефективни мерки, доходите на населението не само, че няма да се изравнят с европейските, но и ще започнат да падат.

Експертите на банката смятат, че страната ни е прекалено щедра със социални помощи, докато в същото време данъците и осигуровките за работещите българи са твърде високи и те трябва категорично да бъдат намалени.

Повишаването на конкурентоспообността на българските фирми преминава през намаляването на разходите им за труд, които наистина са много високи, коментира позицията на експертите зам.-министърът на финансите Любомир Дацов.

По думите му, високата осигурителна тежест у нас е следствие на демографския проблем и на малкия брой работещи хора. Зам.-министърът уточни, че в европейските страни трима работещи издържат един пенсионер, а у нас "един работещ издържа двама души и половина, които не произвеждат нищо".

Препоръката в доклада е изцяло в правилната посока, каза още Дацов. Тя е в контекста на преструктурирането на пенсионната система, но той е с продължителност поне 15 години, уточни зам.-министърът като допълни, че крачките ще се правят една по една.

Устойчивостта на икономическия растеж се предпоставя от макроикономическата стабилност на България, заяви по време на дискусията министърът на финансите Пламен Орешарски. По думите му всякакви други експерименти за краткосрочно форсиране на растежа са огромен средносрочен риск.

Все още в обществото се застъпва тезата, че при 7-8-годишно поддържане на макроикономическа стабилност е крайно време да сменим политиките и да ускорим растежа, каза още финансовият министър.

В доклада на Световната банка се посочва, че в резултат на добре обоснованата макроикономическа политика и задълбочените структурни реформи средният растеж в България достигна нивата на новите 8 страни-членки на ЕС.

Министърът на финансите посочи, че на институциите предстои работа по опростяване на регулационните и регистрационните режими за бизнеса.

Сред участниците в дискусията бе постигнат консенсус за необходимостта от реформи в образованието и развитие на човешкия ресурс, обобщи директорът на Световната банка за България, Румъния и Хърватия Ананд Сет. Гъвкавостта на пазара на труда трябва да бъде обвързана с доходите и с производителността, уточни Сет.

Според него в България се обръща внимание предимно на големите инфраструктурни проекти, а се забравя националната пътна мрежа, която е от значение за развитието на икономиката.

Усилията за запазване на макроикономическата стабилност в страната трябва да са водещи при използването на структурните фондове, подчерта Ананд Сет.