Докъде стигна България

През седмицатаq във връзка с посещението на Марк Майлс от фондацията "Херитидж" в България и обсъждането на класацията по икономическа свобода (ясни правила и ограничена държавна намеса), си зададох въпроса - докъде достигна България след петнадесет години търсене "на пазарната икономика". Вероятно поради очакваното подписване през тази година на договора за присъединяване към ЕС много хора си мислят, че вече всички проблеми са решени, а дори и да не са, Общността ще "се погрижи за тяхното решаване".

Ако се върнем обаче към въпросната класация на икономическа свобода се оказва, че страна като Естония, спрямо която България имаше приблизително равни стартови позиции, се е изкачила на изключително престижното четвърто място. За сравнение България се намира на 52-ро място от 165 страни.

Екипът на Института за пазарна икономика (ИПИ) често дава за пример Естония или Ирландия по отношение на постигнатите реформи и съответно икономически просперитет. Това не е случайно. Възприемането на пазарните принципи не е единичен процес, през него преминава голяма част от Източна Европа. При това положение е логично да се търсят най-добрите примери и практики и да бъдат възприети в България. Разбира се, необходимо е известно адаптиране, но топлата вода "вече е измислена".

Източник: Евростат

Обективен начин за сравнение на постигнатите резултати е Брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението според паритета на покупателната сила. Този паритет се използва, за да се отчита различната покупателна сила, защото с едно евро могат да се купят различно количество стоки в отделните страни.

Според това сравнение България е достигнала 29% от средния БВП на глава от населението в ЕС (данните са до 2003 г., защото не са налични по-нови). Най-близко до нивата на доход в ЕС са Словения (75%), Чехия (66%) и Унгария (59%). Същественото изоставане на България спрямо тези страни се дължи основно на два фактора: по-добрата начална позиция (по-малка зависимост от социалистическия блок) на страните от Централна Европа и обстоятелството, че България на практика "пропусна" първите седем-осем години преход.

За сравнение Естония в края на 2003 г. достига 45% от нивата на доход в ЕС. Поради близостта в началните позиции между България и Естония (силна зависимост от бившия СССР, декапитализирана икономика и липса на предприемачество) можем да кажем, че съществената разлика се дължи на далеч по-успешния преход в балтийската страна. Спокойно вече можем да говорим за две икономически чудеса в Европа - Ирландия и Естония.

Рецептата за успех в Естония е относително проста - ниски данъци, ясни правила, ниска намеса на държавата в икономиката, качествени публични услуги. Всичко това е довело да значително по-високи доходи в сравнение с България, което е резултат от вече изградена икономика с много добра конкурентоспособност.

За всяко едно от тези решения, които са доказали своята ефективност и в много други страни, има сериозна опозиция в България. Държавата се "бори за всеки милиметър земя" преди да допусне частния сектор, приватизацията се разглежда като престъпление сама по себе си, намаляването на данъците е мъчителен процес въпреки огромното преизпълнение на приходите, качеството на публичните услуги е много ниско, за редица нереформирани сфери на практика няма никаква воля за промяна.

Премахването или силното намаляване на много от вносните мита, което приложи Естония още в началото на прехода, доведе до засилване на конкуренцията на вътрешния пазар и бързото му преструктуриране, заедно с понижаване на цените на много стоки за местните потребители. Фалираха и бяха закрити най-вече тези производства, които бяха изкуствено поддържани по време на социалистическия режим. За сметка на тях възникнаха други, които отразяваха сравнителните предимства на страната. Подобна мярка би срещнала сериозна опозиция в България (всъщност не е ясно дали въобще има политическа сила, която би я подкрепила).

Нито членството в ЕС, нито очакваните субсидии от Общността няма да доведат до значителен икономически напредък, ако в България не се направят или довършат много оставащи реформи. Със сегашните темпове на развитие България ще достигне средните нива на доход на ЕС за около 60 години (при 4% растеж спрямо 2% за Общността) и то ако не се допуснат кризи като тази от 1997 г. Редно е да признаем, че най-успешните европейски примери са Ирландия и Естония и е крайно време да се поучим от техния опит. Това ще помогне за постигането на по-висок и устойчив растеж.

Споделяне
Още от Бизнес