Докато в Европа планират сближаване, във Великобритания обмислят раздяла

Дейвид Камерън

Дали ще кажем сбогом на Великобритания? С всяка изминала изтощителна седмица на икономическата криза този немислим някога за ЕС въпрос започва да звучи все по-реално. Причината е, че трудните времена карат 17-те членки на ЕС от еврозоната да вървят към създаване на нещо като Съединени европейски щати, които да могат да решават какви да са разходите и какви да са данъците на всяка страна членка. Ако Великобритания някога е имала кошмар, това е точно този.

Британците не проявяват никакъв интерес към това да се доближат до останалата част от Европа, а за повечето британци е трудно да преглътнат дори сегашното положение. Истинският въпрос тези дни изглежда е дали Великобритания да се отдалечи постепенно или рязко да скъса със съюза.

Съществува вероятността след изборите през 2015 г. Великобритания - която е сред десетте (от общо 27) страни, които са извън еврозоната - да проведе референдум за излизане от ЕС. Но дори да не стигне до гласуване, страната вече започна да отслабва връзките си с Европа. Тази тенденция разтревожи Германия, която се надява да задържи Обединеното кралство в Евросъюза като важен икономически двигател.

"Моля жителите на прекрасния остров да помислят дали ще са много щастливи, ако останат сами на този свят", каза в своя реч германската канцелерка Ангела Меркел, преди да посети неотдавна британския министър-председател Дейвид Камерън в Лондон. Призивът ѝ обаче нямаше особено въздействие отвъд Ламанша. Британският външен министър Уилям Хейг, който някога обикаляше Обединеното кралство с кампанията "Да спасим паунда" и който е против еврото, е убеден, че британците никога досега не са били по-скептично настроени към европейското единство.

"Общественото разочарование от ЕС във Великобритания никога не е било по-голямо", заяви той миналия месец. "Хората мислят, че в много отношения ЕС е нещо, което им е било наложено от някого, а не нещо, за което те имат право на глас."

Подобно недоверие е свързано и с тревогата какви ще са последиците от европейската дългова криза, и с гнева срещу Европейския съд по правата на човека - остро критикуван от британски политици, че разпореди на Великобритания да даде право на затворниците да гласуват на националните избори, че ѝ попречи да депортира заподозрени в тероризъм в страни със съмнителна практика в областта на човешките права.

Още по-обезпокоителен за британците бе призивът на Меркел от по-миналата седмица, когато тя се обяви за превръщане на Европейската комисия, която сега подготвя законопроекти и регулира конкуренцията, в "нещо като Европейско правителство". Дори самият израз кара мнозина британски политици да скърцат със зъби, защото те от десетки години предупреждават, че над Европа е надвиснал призракът на свръхдържавата.

"Излизането от ЕС вече не може да се смята за немислимо. Това вече не е маргинален възглед на група непокорни политици, а легитимна теза, която започва да става все по-популярна", каза в парламента Дъглас Карсуел, законодател от консервативната партия на Дейвид Камерън, по време на дебат, посветен на евентуалното напускане на ЕС.

Миналия месец Камерън бе изправен пред сериозен бунт в собствената си партия, след като 81 от общо 303 консервативни законодатели нарушиха заповедите му и гласуваха в подкрепа на референдум през 2015 г. за британското членство в ЕС. Очаква се в крайна сметка Камерън да отстъпи под натиска на собствената си партия и под заплахата от загуба на традиционни поддръжници, които в последно време са ухажвани от Партия за независимост на Обединеното кралство (малка политическа формация, която се бори за излизане от ЕС), и някой ден да предложи Великобритания да гласува дали иска да остане в ЕС, за първи път от 1973 г. Опозиционната Лейбъристка партия твърди, че също ще подрепи произвеждането на референдум, но едва след края на кризата в еврозоната.

Макар да няма ясно очертано разделение, вече има признаци, че пътищата на Великобритания и Евросъюза се раздалечават:

- Тъй като Великобритания не е приела еврото, тя няма право на глас при взимането на решения, които засягат 17-членната еврозона. Струва си да се припомни, че само три от страните от ЕС - Великобритания, Дания и Швеция - не са обещали да използват еврото. Така че един ден срещите на еврозоната може да се превърнат в срещи на почти целия ЕС без тези три страни.

- през март 25 страни членки подписаха Фискалния пакт, задължаващ ги по-строго да контролират националните си бюджети. Кои са двете страни, които не подписаха? Чехия и Великобритания.

- през октомври 11 страни членки решиха да продължат да работят за налагане на данък върху финансовите трансакции. Служители на ЕС предвиждат, че броят на тези, които ще последват примера им, ще нарастне до повече от 20 страни членки. Великобритания не е сред тях.

- следващата година ЕС ще работи за създаване на единен банков надзор в страните от еврозоната. Великобритания каза, че е притеснена от перспективата да се взимат решения, по които тя няма да има думата.

- Великобритания смята да иска за себе си изключения по 130 европейски споразумения за борбата с престъпността и съдебните производства, надявайки се вместо сама да избира как и кога да сътрудничи със своите съседи при правораздаването. Решението може да подкопае основите на европейската система за заповед за арест, която позволява полицията да минава свободно през границите на европейските държави, за да се улесни арестуването на бегълци, заподозрени в престъпление.

Тази тенденция разтревожи политически лидери от други страни.

"Ако еврозоната бъде много по-интегрирана, страните извън нея ще останат много настрана и разстоянието може да стане твърде голямо", каза за АП заместник-министърът по външните въпроси на Кипър Андреас Мавроянис. И това, допълни той, ще е опасно за целия ЕС.

В Брюксел също започват сериозно да се притесняват. "Може би с право ме наричат англофил", сподели през лятото в интервю Жозе Мануел Барозу, председателят на Европейската комисия. "По мое мнение Европа без Великобритания в сърцето си ще бъде по-малко склонна към реформи, по-малко отворена, по-малко интернационална. Ето защо понякога, като погледна дебатите в Обединеното кралство, се питам: как е възможно тази страна да е толкова отворена за света и очевидно толкова затворена за Европа? Това е противоречие."

Перспективата Великобритания да напусне ЕС тревожи някои британски бизнес лидери, които са убедени, че европейският свободен пазар е жизненоважен за процъфтяване на нацията. "Независимо колко са популярни призивите за оттегляне, бизнесмените и политиците трябва да запазят мостовете", заяви Роджър Кар, президент на Конфедерацията на британската индустрия, най-голямото британско бизнес организация. "Докато европейските страни се сплотяват в търсене на спасение, ние в Обединеното кралство трябва да работим по-усърдно, за да избегнем риска от изолация."

Друг самотен защитник на британското лидерство в Европа е бившият британски премиер Тони Блеър, който бе сменен на поста през 2007 г точно преди да удари дълговата криза. "Идеята за Европа през 21 век не опира до война или мир, а до това дали да имащ власт или да бъдеш несъществен", каза миналия месец Блеър. "Европа придава тежест, предлага много възможности и отделните страни виждат смисъл в този съюз." Той призова британското правителство да не излиза от съюза, а да помогне за изграждане на нова европейска структура, която да балансира конкуриращите се искания на 17 членки на еврозоната и другите от Евросъюза.

"Това е много сложна задача. Но е от огромно значение за Обединеното кралство, ако то не иска да се превърне в страничен наблюдател", каза още Блеър.

Питър Менделсън, някога член на кабинета на Блеър и бивш европейски комисар на търговията, предупреждава, че ако Великобритания остане сама, това ще отслаби влиянието ѝ на световната сцена. Той смята, че Великобритания скоро може да се превърне в "Хонконг за европейския Китай или Канада за европейската Америка."

По БТА

Споделяне
Още по темата
Още от Европа

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?