Доклад: Възходът на въглищата е пресилен. ВЕИ спасиха Европа в кризата

Преувеличено е да се смята, че въглищните електроцентрали имат съществената роля в преодоляването на кризата в Европа, породена от нарушените енергийни доставки от Русия и повишените цени през 2022 г. Всъщност слънчевата и вятърната енергия са тези, които са успели да компенсират спада на производството на ток от водни електроцентрали, причинен от сушата, довела и до аварии на АЕЦ, което е свалило и техния принос в производството на ток в ЕВросъюза. В същото време газовите електроцентрали не са променили пазарния си дял, въпреки драстичното поскъпване на синьото гориво.

Това сочи анализ на един от най-престижните европейски енергийни институти - EMBER, който прогнозира, че през 2023 г. ще се ускори преходът на Европа към вятърна и слънчева енергия в отговор на енергийната криза, а водноелектрическата и френската ядрена енергия ще се възстановят. В резултат на това EMBER изчислява, че производството на ток от изкопаеми горива може да спадне с 20% през настоящата година, а от природен газ сривът да е още по-голям.

Обобщените данни показват, че вятърната и слънчевата енергия имат дял от 22.3 на сто в производството на ток в Европа през миналата година и изпреварват електроцентралите на природен газ, въглища и ядрено гориво. Делът на тока от газ остава близо 20 на сто, Въглищата, макар и да прибавят 1.5 процента до близо 16 на сто от общо произведената електроенергия. На хидроцентралите и АЕЦ се падат общо над 32%.

През миналата година Европа бе изправена пред тройна криза в електроенергийния сектор - точно когато се бореше да прекъсне връзките си с най-големия си доставчик на изкопаем газ, тя се сблъска с най-ниските нива на водно и ядрена енергия от поне две десетилетия, което създаде дефицит, равен на 7% от общото търсене на електроенергия в Европа през 2022 г., пише в доклада на института

Рекордното нарастване на производството на ток от вятър и слънце е помогнало за смекчаване на водния и ядрения дефицит. Соларният ток е увеличил дела си най-много - с рекордните 39 TВтч (+24%) през 2022 г. Това е помогнало да се избегнат 10 милиарда евро разходи за газ, а двадесет страни от ЕС са поставили нови слънчеви рекорди през 2022 г., допълват авторите на проучването.

По-ниското търсене на електроенергия също е помогнало за намаляване на дефицита на електроенергия. Консумацията на ток е спаднала със 7.9% през последното тримесечие на 2022 г. спрямо година по-рано (-56 Tвтч). Решаващо за това е било мекото време, но съществен принос са имали и повишената енергийната ефективност и потребителското поведение на гражданите за икономии на енергия.

Всъщност само една шеста от ядрения и хидродефицит е била покрита от въглищата, сочи още докладът. Това е довело до ръст на въглеродните емисии на енергийния сектор на ЕС с 3.9 на сто (+26 млн. т CO2) през 2022 г. в сравнение с 2021 г.

Въпреки очакванията, не се е случило значително преминаване от газ към въглища. Производството на електроенергия от въглища даже е намаляло в последното тримесечие на 2022 г. Спадът е 6% (-9.6 TВтч) от септември до декември спрямо същия период на предходната година и показва ясно несъстоятелността за възхода на въглищата..

26-те ТЕЦ, върнати в режим на аварийна готовност, са работили при едва 18% средно натоварване през четвъртото тримесечие на 2022 г. и са добавили общо под 1% към производството на въглища в ЕС през 2022 г. Въпреки вноса на 22 милиона тона допълнителни въглища през 2022 г., ЕС е използвал само една трета от тях, отбелязват от EMBER.

Най-окуражаващото е, че страните членки на ЕС, с изключение на България, продължават да подкрепят постепенното премахване на въглища, както и преди кризата, посочват още авторите на доклада.

"Рекордното производство на слънчева и вятърна енергия ни помага през кризата. Въпреки това, страни като България и Румъния се опитват да използват момента за говорене, че въглищата имат бъдеще. Предвид дълбочината на кризата и малкия отскок за въглищата, очевидно е ясно, че такова бъдеще няма", коментира Александру Мустаца от кампанията "Европа отвъд въглищата".

"Този доклад показва, че Европа може да си позволи въздишка на облекчение: силно рекламираното възраждане на въглищата не се случи заради слънчевата енергия и усилията за спестяване на енергия в целия ЕС", допълва Питер де По, лидер в програмата на E3G за преход към изкопаеми горива

"Европейският преглед на електроенергията за 2023 г. доказва, че намаляването на търсенето, съчетано със значително повече вятърна и слънчева енергия, може да замени изкопаемите горива в електроенергийния сектор. Не е необходима криза с изкопаеми газове, за да разберем това и да предприемем съответните действия", коментира и Елиф Гюндюзиели, старши експерт по енергийна политика в CAN Europe

От EMBER обаче отчитат, че продължава да има предизвикателства пред слънчевата енергия. Процедурите за издаване на разрешителни за строителство на фотоволтаични централи остават почти два пъти по-дълги, отколкото би трябвало да бъдат съгласно новите
правила, които предвижда стратегическата европейска инициатива, RЕPowerEU.

Анализът на EMBER подчертава лошите практики и непрозрачни процеси на местните мрежови оператори в държавите членки, които възпрепятстват по-бързото присъединяване на фотоволтаични мощности към мрежата, отбелязват от Центъра за изследване на демокрацията.

Големият риск е Европа на две скорости при развитието на ВЕИ. Десетте държави на дъното по дял на ВЕИ са от Източна Европа (+Франция). Десетте държави лидери по дял ВЕИ са западноевропейски (+Гърция). EMBER препоръчва усилията на ЕК за насърчаване на ВЕИ да са насочени към Източна Европа.