Допълнителни стимули за дефицитни професии ще привличат кадри

Инженери, електротехници, лекари и учители не достигат и сега, а в бъдеще ще е още по-зле

Допълнителни стимули за дефицитни професии ще привличат кадри

Българският бизнес ще привлича дефицитни кадри за най-нужните професии в сферата на машиностроенето, електротехниката, образованието и здравеопазването като осигурява социални придобивки, допълнителни възнаграждения и социални осигуровки, обучение и други възможности за развитие. Това предвиждат разработени от Асоциацията на индустриалния капитал в България мерки, които бяха представени в петък.

Според оценките на организацията това няма да струва много на предприятията, но ще даде ясни сигнали към пазара на труда и образованието в страната за необходимите специалисти.

Асоциацията посочва, че професиите в машиностроенето, електротехниката, транспорта и медицината остават наполовина необезпечени с кадри, а причина затова не е единствено заплащането.

"Ако не вземем веднага мерки, съвсем скоро ключови сектори на българската икономика със сравнителни предимства и много добро представяне, съдейки по ръста на износа, ще останат без кадри и ще са изправени пред опасността да затворят врати“, предупреди нейният председател Васил Велев.

"Българските инженерни индустрии се развиват изключително успешно. В последните години имаме засилващ се ръст на производството, на износа, на възнагражденията в машиностроенето, електротехниката, в електрониката, ИТ сектора и е крайно време да се спре с този нихилизъм и това отричане на възможностите на българската индустрия. Младите хора много често по спомени на техните родители си представят по съвсем различен начин спрямо действителността състоянието на българското машиностроене. Това са вече едни модерни заводи, с модерна техника, с добри условия на труд, компютъризирани, където е удоволствие да се работи, да се създава, да се произвежда", коментира още Велев.

Според синдикатите повече инвестиции от страна на бизнеса за заплати, за условия на труд и възможности за кариерно развитие ще променят картината на пазара на труда. Според профсъюзите вносът на работна сила не е решение. С нивата на заплащане ни конкурира дори Румъния и така може да привлича бесарабските българи, в които се цели българската икономика, особено в област като медицината, посочи Иван Кокалов, вицепрезидент на КНСБ.

Друг проблем е липсата на връзка между професионалното образование и бизнеса, посочи Десислава Николова от Института за пазарна икономика.

"Тази година за първи път децата, които са приети в професионални гимназии са малко повече от другите в средното образование, т.е. може би вече има някакво осъзнаване на перспективите, които дава индустрията, но все още говорим за едни огромни проценти на недостиг на хора в строителството и индустрията - над 30%", посочи още тя.

"Кариерното развитие трябва да започне още от детската градина. А в последствие в професионалното образование задължително трябва да бъде въведено дуалното обучение. Децата трябва да имат възможност да се докоснат до компаниите и предприятията в техния регион. Бизнесът задължително трябва да бъде привлечен в образованието“, смята още Николова.

Паралелно на представянето на мерките за привличане на специалисти от АИКБ, образователният министър Красимир Вълчев коментира в Пловдив при откриването на академична година в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", че през следващите години и десетилетия ще има недостиг на специалисти във всички сектори и професии, като най-голям ще е недостигът в инженерно-техническите професионални направления или секторите, които в момента дават най-висока добавена стойност.

Предизвикателствата пред системата на висшето образование са да допълни по ефективен начин микса от компетентности, които дава училището и да направи хората не само знаещи, но и творчески, допълни Вълчев. Според него все по-малко висшето образование ще е основният източник на допълнителни знания и голямо значение ще имат уменията за учене и креативността.

"Днес в системата на висшето образование влизат деца, които са родени през ХХІ век, и които ще бъдат на пазара на труда и през 2050 г., когато голяма част от професиите няма да съществуват, а специалностите, по които учат, ще са се изчерпали", коментира просветният министър.

Според него е важно да се преструктурира приемът на студенти към професионалните направления с очакван недостиг на пазара на труда, а това може да стане чрез системата на държавните висши училища. "Ще имаме добро висше образование, ако днес университетите инвестират в преподаватели, защото те ще продължат да са основният фактор в процеса на образование. А предизвикателствата пред преподавателите ще са да накарат хората да учат през целия живот", каза още той.

Още от Бизнес