Доплащането на здравните услуги отново излиза на дневен ред

След като по време на обсъждането на бюджета за следващата година депутатите от опозицията се обединиха около становището, че парите за здравеопазване не са достатъчни, а здравната каса и съсловните организации поискаха правителството да отпусне допълнителни средства, на дневен ред отново се появява темата за регламентирано доплащане на здравните услуги.

Идеята не е нова и за нея се говори от няколко години, но до момента нито едно правителство нямаше политическата воля да я приложи като част от реформата в здравеопазването.

Във вторник зам.-председателят на СДС д-р Иван Колчаков обяви, че неговата партия е готова да сподели политическата отговорност, ако управляващите направят някои болезнени, но належащи промени. В този смисъл сините са изготвили изменения в редица закони, които те ще внесат в парламента до края на месеца.

Едно от предложенията на СДС е да се узакони доплащането на здравни услуги у нас. По думите на Колчаков пациентите и в момента дават допълнителни средства за медицинска помощ, въпреки че Националната здравносигуртелна каса (НЗОК) поема 100% от стойността на цената.

В момента нерегламентираните заплащания в здравната система са около 1 млрд. лева, посочи той пред Mediapool, като допълни, че доплащането е въведено в повечето европейски страни. Като пример той даде Франция и скандинавските страни.

НЗОК да покрие 90% от цената на медицинските услуги, а гражданите да доплащат останалото. За социално слабите да бъде предвиден специален фонд към Министерството на труда и социалната политика, който да поеме доплащането вместо тях, настояват сините. Според Колчаков финансирането на фонда може да дойде от бюджетния излишък за тази година, който надхвърля 2 млрд. лева.

Той сравни въвеждането на тази непопулярна мярка като операцията на болен – неприятна, но необходима.

Парламентарната група на НДСВ също би подкрепила подобна идея. Атанас Щерев (НДСВ) преди две седмици внесе в Народното събрание промени в закона за здравното осигуряване, които също регламентират доплащане.

Всяка болница сама да определя каква част от цената на извършената медицинска дейност ще е за сметка на пациента, предлагат от НДСВ. По този начин в условията на конкуренция цените на здравните услуги ще падат, а няма да се увеличават, както става, когато се са фиксирани административно, обясни Щерев пред Mediapool.

Когато става въпрос за монополни дейности, които се извършват само в три болници в страната, например, ще се определят пределни цени, които министърът на здравеопазването ще одобрява. В рамките на годината те ще могат да се намаляват, но не и да се увеличават, е записано в предложението.

Законопроектът на НДСВ също предвижда тези, които нямат възможност да доплащат, да бъдат подпомогнати от фонд към социалното министерство.

Нормално е НЗОК да поема 60-70% от цената, а останалото да плащат пациентите. Така ще се стимулира и доброволното здравно осигуряване. Хората ще разберат, че ако имат такова, накрая ще трябва да плащат само 10% от цената на медицинските услуги и ще ползват по-качествено здравеопазване, отбеляза Щерев.

Идеята обаче не среща подкрепа сред управляващите от левицата, които на този етап се въздържат от подобни драстични промени в здравния сектор.

В началото на ноември здравният министър проф. Радослав Гайдарски (от гражданската квота на БСП) коментира, че българският народ не е готов за такава промяна, въпреки че тази практика съществува във всички страни от ЕС.

Той заяви, че подкрепя подобна идея, защото така ще се ограничи броят на пациентите, които винаги държат да им бъдат изписвани най-скъпите и нови лекарства, когато резултатът от лечението може да е същият с по-евтини медикаменти.

Все пак здравният министър подчерта, че няма да прави предложения за въвеждането на доплащане на медицинските услуги и че само парламентът може да вземе такова решение.

Не сме готови да въведен регламентирано доплащане, посочи пред Mediapool депутатът от левицата Петър Мръцков с аргумента, че в бюджета за 2007 година не са предвидени пари за социално слабите, които не могат да доплащат. Преди да бъде приложен подобен модел трябва да бъде предварително обсъден, за да може да се осигури и финансиране.

Той коментира, че едва ли парите от бюджетния излишък ще стигнат за всички запланувани промени. Вече има предложение оттам да дойде и увеличението на пенсиите, за да бъде от началото на следващата годината, а не от средата, което ще струва на държавата около 200 млн. лева.