Довиждане Париж, здравей Лондон

Писмото от четири страници е типичен продукт на европейска технокрация. Витиевато, сухо и надменно, то е издържано във всекидневния стил на общуването на "Брюксел" с гражданите. Лексиката и жанрът прикриват обаче онова, за което в същност става дума в най-новия документ на Блер и Шрьодер, а то е, че двамата правителствени ръководители от Берлин и Лондон поставят въпроса кой трябва да води Европа.

Част от отговора Герхард Шрьодер и Тони Блеър дават със самия си акт. Двойната им инициатива е сигнал за това, че в момента нещата на континента стават без французите. Британско-германската стъпка беше решена много преди писмото да стигне до президента и премиера в Париж. Детайлният проект за реформа на скърцащата машинария на Брюксел, който двамата социалдемократи извадиха сега от своите дипломатически куфарчета, до неотдавна се смяташе, че е възможно да бъде единствено германско-френска инициатива. Но очевидно търпението на канцлера в Берлин в общуването със "заклетите приятели" от другия бряг на Рейн се е изчерпало и той, за изненада на останалата Европа, разиграва британската карта. С това се потвърждава диагнозата, която един представител от най-висок ранг на външната политика на Париж постави шепнешком още миналата седмица: "Германско-френската ос на Европа определено е мъртва."

Отминали са времената, когото мъжкото приятелство на Хелмут Кол и Франсоа Митеран решаваше, кое е добро и правилно за цяла Европа. Шрьодер, Ширак и Жоспен не са вече в състояние да предложат на партньорите си от ЕС дори десерт, а камо ли пълно меню. Такова нещо канцлерът не предлага и сега, но заедно с Тони Блейр нахвърля всевъзможни интелигентни идеи, как да се обнови тромавият механизъм на Съвета на министрите в Брюксел. И как свикваните четири до шест пъти годишно срещи на високо равнище на ЕС да станат отново това, което бяха някога - един елитен клуб на държавни глави и правителствени ръководители, който, издигнат над всички дребнави спорове да води континента по избрания курс.

С една дума Шрьодер и Блеър искат да се организира по-добре работата на Брюксел. Министрите на 15-те от ЕС най-сетне да вършат това, за което се събират - да вземат решения! И тъй като демокрацията изисква всеки закон да се обсъжда публично, Блеър и Шрьодер искат вратата на Съвета на министрите да бъде поне открехната, докато там се разискват директиви и наредби. Изискване, което е естествено и толкова правилно, колкото и отдавнашно.

Германско-британската идея някои решения още отсега да се вземат с гласуване и на самите срещи на високо равнище на ЕС би могла да разчупи блокиращия ритуал на консенсуса.

Фактът, че точно един британец се опитва заедно с Шрьодер да започне тази малка революция, показва само, каква огромна тежест е станал Брюксел дори за своите най-висши господари. Като награда за това на Тони Блеър се усмихва шансът да се представи като авагард на европейската политика. А Париж ще гледа със завист. Само че един ден след изборите някой френски президент все пак ще трябва да разпише листа с желания от Берлин и Лондон. А това няма да е скоро. Блеър и Шрьодер може засега да триумфират, но за Европа още нищо не е спечелено.

По БТА