Драстичен спад в разкриваемостта на престъпленията

В последните 3 години се забелязва ясна тенденция на значителен спад на разкриваемостта на престъпленията в България. Този безпрецедентен извод се прави в рамките на доклада за работата на прокуратурата през 2007 година, който бе представен от ръководството на институцията във вторник. За първите път българските власти си признаха за случващото се в правоохранителната система. Досега разкриваемостта, основно според МВР, се повишаваше поне с 5 процента на година като се неглижираше факта, че тя не може да мине 100 процента.

Статистиката ясно показва, че през 2004 година общо 62 процента от регистрираните престъпления се водят за разкрити от полицията и следствието. По време на управлението на вътрешния министър Румен Петков цифрите започват да вървят неизменно надолу. Обобщените данни от края на 2007 година сочат, че по времето на този политически ръководител на МВР разкриваемостта е достигнала 52 процента. Прокуратурата изкара на показ пълния провал на ведомството в борбата с престъпните посегателства срещу собствеността. Те са общо 85 процента от всички регистрирани в полицията, но загадка за властите са оставали всеки 3 от 4 взлома и кражби на вещи и автомобили.

Според държавното обвинение провалът на МВР в този сектор е причина за ниската разкриваемост.

За трите години, в които бе начело на ведомството, Румен Петков и неговият екип правеха поне по една пресконференция годишно, на които се обясняваше как разкриваемостта се е повишила. Изкарването на тези "данни" неминуемо рефлектира върху последния мониторингов доклад на Европейската комисия. Основният извод на ЕК бе, че на статистиката на българските власти не може да се вярва.

Според запознати с делата на МВР, през последните години ведомството води неофициална политика да не се регистрират всички сигнали на граждани за извършени срещу тях престъпления. Това се дължи основно на мониторинга, наложен от Брюксел и нуждата разкриваемостта да се удържа в "прилични" равнища. През 2007 година регистрираните престъпления са 5 процента по-малко от 2006 година.

Държавното обвинение хвърли част от вината върху дознателския апарат, чиято работа бе определена като неефективна. В подкрепа на този извод бе съобщено, че 1/4 от делата се връщат от прокурорите на дознателите, защото има допуснати съществени пропуски в разследването.

През 2007 година прокуратурата е привела в изпълнение общо 33 000 присъди. Данните сочат, че от достигналите до съд дела, държавното обвинение е успяло да постигне осъдителни присъди в около 95 процента от случаите. Статистиката сочи, че основният провал на властите е в досъдебната фаза.

Амнистия по 30 000 дела

В този контекст само през миналата година прокуратурата е прекратила 8030 дела заради изтекла давност, които са водени срещу вече установен извършител. Други 20 687 делата срещу известен извършител са спрени. До неформалната амнистия се е стигнало след като по тези казуси правоохранителните органи не са си свършили работата. Те са натрупани през последните 20 години.

Общо над 820 000 дела, водени срещу неизвестен извършител, са спрени поради неуспех на разследващи. Други 266 000 досъдебни производства от същия тип са направо прекратени. От държавното обвинение прехвърлиха отговорността по тези случаи върху специалните служби в МВР, които не са направили достатъчно, за да открият извършителите.

"Нула осъдени" за еврофондовете

През 2007 година прокуратурата не е постигнала успех по нито едно дело за злоупотреби с европейски пари. Водени са общо 14 досъдебни производства, от които 4 са в съдебна фаза. От Брюксел нееднократно заявяваха, че ще размразят спрени средства за България, само ако има осъдени за злоупотреби. С особено внимание се следят делата за далаверите в пътния фонд и изпълнителна агенция "САПАРД".

В същото време от Брюксел искат списък с фирми, които са злоупотребявали с еврофондовете, за да не бъдат допускани повече до такива процедури, за който първоначално вицепремиерът Меглена Плугчиева каза, че ще влязат само осъдени фирми.

През 2007 година за пране на пари окончателно са осъдени 7 души, за корупция 109, а за организирана престъпност 77 лица. По време на представянето на доклада, от ръководството на прокуратурата не съобщиха колко от тях са получили условни присъди или са минали с административни наказания. Осъдените магистрати са 8, от тях 4 прокурори и 4 следователи. Държавното обвинение през 2007 година не е успяло да постигне успех по нито едно дело, водено срещу съдии въпреки, че са водени 5 такива.