Дуото Путин-Ердоган отново в съюз, който отправя предизвикателства на Запада

След като само преди няколко месеца си разменяха ругатни, днес турският президент Реджеп Тайип Ердоган и руският му колега Владимир Путин сключиха съюз на силни мъже, които отправят предизвикателства на Запада.

В разгара на кризата, предизвикана от свалянето на руски самолет над турско-сирийската граница от Турция през ноември 2015 г., Путин обвини турския си колега в трафик на петрол с джихадистите и че кара основателя на модерна Турция Ататюрк "да се обърне в гроба".

В отговор Ердоган обвини стопанина на Кремъл във "военни престъпления" в Сирия.

Година по-късно обаче, тази страница изглежда окончателно затворена, а размяната на злъчни нападки отстъпи място на проекти за енергийно сътрудничество въпреки разногласията по Сирия, където Путин подкрепя режима на Асад, а Ердоган - на опозицията, която се опитва да го свали.

През 2016 г. двамата постимпериалистически ръководители на шейсетина години, взели властта в началото на 21-и век в страни на ръба на икономическата пропаст, отправиха предизвикателства на Европа и САЩ, като в същото време бяха изправени у дома пред нарастващи икономически проблеми.

През последните години - най-вече след анексирането на Крим от Русия през 2014 г. - Путин се сблъска с хладното отношение на Запада към него и беше изключен от Г-8, клуба на великите сили.

Намесата в Сирия и нарасналите репресии срещу руското гражданско общество само задълбочиха тази пропаст.

Ердоган, от своя страна, през първите години на власт беше хвален от колегите си като ислямски реформатор, който не се колебае да прокарва дръзки реформи и изглежда привързан към западната ориентация на страната си.

Отиващата си година обаче беляза вероятен завой за Турция, не само в отношенията ѝ със Запада, но дори в модерната ѝ история.

"За Запада Турция е навлязла в опасна зона с многобройни рискове", обяснява Марк Пиерини, гостуващ професор в европейския клон на мозъчния тръст Фондация Карнеги.
Провалилия се опит за държавен преврат, извършен от разбунтували се военни на 15 юли, рязко промени политическата обстановка в страната, както и външните ѝ отношения.

Анкара беше силно засегната от реакцията на европейските лидери, в която тя видя липса на солидарност, както и от европейските критики срещу чистките след неуспелия пуч.

Усилията на Турция да се присъедини към ЕС - крайъгълен камък на външната ѝ политика от 60-те години насам - се сблъска със стена. Някои анализатори дори смятат, че би било по-реалистично напълно да се изостави този въпрос и да се търси друга форма на партньорство.

С Русия обаче отношенията са в меден месец.

Колкото ѝ активно да действаше Русия на страната на сирийския режим в офанзивата за превземане на Алепо, от Анкара идваше само оглушително мълчание.

"Сега се разбираме по-добре от всякога" по въпроса за Сирия, заяви турският премиер Бинали Йълдъръм след визита в Москва този месец.

"Не е в интерес на Европа Турция да се обърне към руската ос, да изпадне в нестабилност или да навлезе в икономическа криза", предупреждава Аслъ Айдънташбаш от Европейския център за международни отношения.

Путин наследи при идването си на власт една страна, травмирана от разпадането на Съветския съюз и стремяща се да бъде уважавана като велика сила.

В Турция на Ердоган мнозина още мечтаят за времето, когато османският султан е бил халиф на целия ислямски свят.

Силният човек в Русия, който описа разпадането на СССР като най-голямата геополитическа трагедия на 20-и век, не направи никакви компромиси в стремежа си да възстанови руското влияние и да припомни на света статута си на "велика сила" в сирийския конфликт.

Междувременно Ердоган ясно даде да се разбере, че турското влияние трябва да се разпрострира далеч отвъд съвременните ѝ граници, като дори оспори договора, установил настоящите граници след Първата световна война.

"Ние сме затворени в тази територия от един век. Е ние сме затворници в тези 780 000 квадратни километра", заяви той.

Популярността, на която двамата лидери се радват в страните си, беше изградена не само чрез възвръщане на доверието в нации, разтърсени от разпадането на империите, но и чрез пълненето на джобовете на избирателите с турски лири и рубли.

При все това, икономическото чудо на Путин отслабва, а силният икономически растеж, с който бе белязана ерата на Ердоган, се задъхва.

"Продължаваме да смятаме, че Турция ще се сблъска с банкова криза или криза на растежа в средносрочен план", отбелязва Чарлз Робъртсън, главен икономист във финансовата компания "Ренесанс Капитал".

По БТА