Два подхода за детската болница: Само нова сграда или и реформа на педиатричната помощ

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) предлага два алтернативни подхода за изграждането на Националната детска болница в своя "Анализ на нуждите от педиатрична болница в София“, възложен ѝ от Министерството на здравеопазването. Първият, неоптимален вариант, се фокусира само върху разкриването на Национална педиатрична болница, докато вторият цялостен модел включва и преструктуриране на педиатричната помощ на национално ниво. Това става ясно от резюмето на анализа, който беше завършен в края на миналата година. Освен него предстои изготвянето и на още три доклада от ЕИБ – за структурата, обхвата и капацитета на бъдещата детска болница; за техническото задание; и за оборудването и обзавеждането на болницата. По различни оценки изграждането на Националната детска болница, за която държавата отреди терен в "Горна баня", ще отнеме между 4 и 6 години. Вчера депутатите от парламентарната здравна комисия възложиха на здравния министър да се отчита периодично за свършеното по проекта и да представи план за ускорено изграждане на болницата.

В анализа на ЕИБ се посочва, че има необходимост от изграждането на многопрофилна  болница за лечение на детски заболявания от най-високо ниво на компетентност, осигуряваща комплексна и цялостна медицинска помощ във всички педиатрични специалности.

"Създаването на национална педиатрична болница е отвъд простия модел на нови болнични легла, а по-скоро стратегия за развитие в грижите за деца и начин за реорганизиране на детското здравеопазване, за да бъде достъпно, навременно и предлагащо висококачествени медицински услуги", се посочва в анализа.

В същото време новата болница трябва да бъде генератор на идеи за политики за развитие на детското здравеопазване — т.е. тя трябва да бъде научен и методически център в областта на педиатрията. Това налага изграждането на тесни функционални връзки с всички медицински университети и факултети в България и чужбина.

Един от основните рискове, пред които е изправен проектът на Националната педиатрична болница, според анализа е очевидната липса на обща комуникация между всички участници и заинтересовани страни в процеса.

Анализът очертава два възможни модела за създаване на Национална педиатрична болница.

Неоптимален вариант

Първият, неоптимален вариант, се фокусира само върху отварянето на Националната детска болница. "При този вариант с административен акт на министъра на здравеопазването всички съществуващи детски структури в многопрофилни болници в София се сливат физически в новоизградена болнична сграда, която да бъде оборудвана с високоспециализирано оборудване", се посочва в документа. При този вариант съществуващите педиатрични клиники в другите лечебни заведения в София се закриват.

В новата болница следва да се създадат допълнителни клиники за лечение, което в момента се търси най-често в чужбина - на онкологични заболявания и трансплантации на тъкани и органи. При този вариант новата болница копира броя легла в сега съществуващите структури, които ще обедини под един покрив, плюс 30% отгоре, с които да покрие нуждите на децата, които сега се лекуват в чужбина и случаите от провинцията. Болницата е от най-високо ниво на компетентност, както и университетски център за обучение на студенти и специалисти по медицина.

Цялостна трансформация на педиатричната грижа

Вторият подход, който предлага ЕИБ, включва не само изграждането на самата детска болница, както вече беше описано, но и цялостна трансформация на детското здравеопазване.

Анализът посочва, че решението за обхвата, структурата и функционалностите на Националната педиатрична болница следва да бъде част от решение за преструктуриране на системата на детското здравеопазване както в София, така и на национално ниво. Посочва се, че наред с изграждането на Националната педиатрична болница е необходимо да се намери правилният баланс между възможностите за добър достъп и предоставяне на услуги в общността, в близост до пациентите и осигуряване на подходящо ниво на болнично лечение.

Специално внимание се обръща на необходимостта от сътрудничеството между всички доставчици на здравни услуги в системата на здравеопазването. "Ще бъде необходимо да се създаде цялостен план за преструктуриране и оптимизиране на системата за детско здравеопазване, в който да се отбележат принципите на грижата, която трябва да се прилага от всички участващи медицински специалисти и лечебни заведения, така че пациентът да изпитва чувство на безопасност и увереност по време на всички диагностични и лечебни процеси, през които преминава", отчита анализът.

Документът обръща внимание и на необходимостта от цялостна стратегия за персонала в системата за детско здравеопазване с краткосрочни и средносрочни задачи за планиране на необходимия брой лекари, медицински сестри и друг персонал, свързани с функционирането на системата. За да се постигне най-ефективният модел на детско здравеопазване, е необходимо да се изгради устойчиво сътрудничество с други сектори — като например социални, образователни и т.н. — което е важно условие за постигането на тази цел.

Отчетена е и необходимостта от нормативни промени, за да се даде възможност за създаване, проектиране и изграждане на медицинско заведение, което отговаря на съвременните стандарти за болнични грижи, особено такова, насочено към деца. 

Състояние на педиатричните грижи

Анализът отчита, че като цяло има недостиг на педиатрични легла в повечето области на страната, а където има излишък, те са в области, където демографията не е толкова добра, няма достатъчно педиатри и няма достатъчно пациенти за педиатрични легла. В страната има 3935 детски легла, като 1450 легла са неонатология и 2485 — педиатрични. Само 215 от тях са педиатрични специализирани легла, които се намират главно в болници в София, Пловдив, Варна и Плевен.

Най-големият дял на болничните легла е в София и Югозападна България, но и сравнително ниска степен на използваемост. Ниската използваемост може да бъде обяснена и с недостиг на педиатрични специалисти, какъвто е случаят в повечето области. В градовете на медицинските университети има педиатри и педиатрични специалисти, но все още не са достатъчни, за да покрият нуждите.

Данните показват, че годишната заетост на детските легла през 2021 г. е само 52 %, т.е. само половината от леглата се използват ефективно. Тези данни косвено показват липсата на медицински специалисти в болниците извън София, което кара много родители да търсят специализирана педиатрична помощ в столицата.

Въпреки това, по-подробен анализ на ситуацията по области показва, че част от този болничен капацитет се предоставя в малки общински болници с първо ниво на компетентност, които осигуряват добър достъп до болнични услуги, но са изчерпани по отношение на предоставянето на качествени и всеобхватни детски грижи на местно равнище. Често тези болници прехвърлят пациенти в по-големи болници от регионално значение.

Въз основа на данни от МЗ за периода 2019—2022 г. общо 854 деца са били изпратени за лечение в чужбина, главно за онкологични заболявания, за трансплантация на органи, заболявания на окото и неговите придатъци, ортопедични заболявания, вродени аномалии или вродена хидронефроза. Общата стойност на средствата, отпуснати от НЗОК за лечение в чужбина за този период, е 12 827 498 лв. Освен тези случаи, има много семейства, които вземат децата си за лечение в чужбина и финансират чрез собствено финансиране или набиране на средства.

Обхват на детската болница

Анализът отчита, че Националната детска болница трябва да е многопрофилна болница за цялостно лечение на деца, която интегрира болнични и амбулаторни услуги в областта на диагностиката, лечението и мониторинга на деца със заболявания, обхващащи всички медицински специалности.

Въпреки, че структурата на Националната педиатрична болница ще бъде предмет на самостоятелен доклад, в анализа се прави предположение, че част от съществуващите клиники на територията на София ще бъдат запазени.

Такъв е случаят с Клиника за изгаряния и пластична хирургия на територията на "Пирогов". Поради спецификата на дейността, малкия брой специалисти, които лекуват както възрастни, така и деца, както и поради относително малкия брой детски пациенти, лечението на деца се предлага в тази специалност да продължи да се извършва на територията на болница "Пирогов“.

Детска психиатрия на територията на Александровска болница също се предполага, че ще остане като самостоятелно звено, отново поради спецификата на заболяванията, особено в граничната възраст (15—18 години). Това е необходимо поради възможността за сътрудничество и консултации със специалистите от психиатрията за възрастни в болницата.

Предлага се също така да се запази педиатричното отделение при Спешния център на болница "Пирогов". Тук причината за запазването на структурата е заради "съществуващото стабилно възприятие сред пациентите за възможността за спешна медицинска помощ в "Пирогов".