Две евро на ден за всяка крава в ЕС

Най-голям дял от парите в бюджета на Европейския съюз са предвидени за селско стопанство – 45 милиарда евро. Голяма част от тази сума постъпва във вид на дотации за 11 милиона фермери в страните – членки на ЕС. Както се изрази наскоро британският министър по въпросите на ЕС Дъглас Александър, ЕС плаща “два евро на ден за всяка крава”.

Преговорите за бюджета на ЕС през последните години не внесоха нищо ново в практиката на субсидиране на европейското селско стопанство. Далеч преди началото на преговорите Франция предупреди, че не възнамерява да променя нищо. Затова и делът на разходите за научни изследвания и образование ще съставляват само една десета от парите, отделени за селско стопанство.

В основата на субсидирането са залегнали критерии, подробно описани в документите на ЕС. Така дотациите са оформени като инвестиции, като усвояване на “нови земи”, за селяни в предпенсионна възраст. Поощрява се заселването на изостанали в аграрно отношение райони, а също така и усилията по оптимизация на производството и продажбата на селскостопанска продукция.

Отделна програма е предвидена за поддръжка на отделните видове селско стопанство. Пари от ЕС получават испанските винопроизводители и немските фермери, които изнасят кокоши яйца. Най-голяма сума – почти 11 милиарда лева – отиват за субсидирането на зърнени култури. Над две милиарда отиват за производителите на зехтин.

Селскостопанската реформа от 2003 г. кардинално промени механизмите на разпределение на дотации. Тогава бе отменена оспорваната практика фермерите да получават помощ съобразно обема на произвежданата от тях продукция.

“Фермерите трябва да се приспособят към изискванията на пазара”, казва Моника Хартман от Института по селскостопанска политика в Бон.

Реформата донесе и още едно нововъведение. Сега Брюксел е в правото си да плати при определени изисквания. Например, фермерите се задължават да използват едно или друго подобрение, да спазват определени стандарти за маркировка на стоките и др., които подлежат на контрол от европейските чиновници.

Селянинът не влиза в директен контакт с Брюкселската финансова “ясла”. В Германия субсидиите се разпределят от федералните правителства. Някои плащат от собствени фондове и налагат на селяните нови задължения. Повечето обаче се ограничават с европейската помощ.

На места се осъществява редовен контрол над използването на  субсидиите, но без предупреждение. “За година на ревизии се подлагат до пет процента от фермерските стопанства” – е съобщил Удо Хемерлинг. На някои фермери им се налага да връщат парите.

Селско стопанство без субсидиране?

Гигантските обеми на селскостопанските дотации изглежда са изгодни на повечето страни в Евросъюза. Категоричен противник на съкращаването на тази част от бюджета на ЕС е Франция. Но и в Германия селското стопанство не би могло да просъщестува без поддръжката на ЕС. В лошите години, казва референтът по въпросите на икономическата политика в германското Обединение на работниците от селското стопанство Удо Хемерлинг, селяните едва покриват разходите по производството.

Международният опит показва, че без субсидиране селското стопанство няма да мине. Аграрният протекционизъм е силно развит в Швейцария, Япония, САЩ, казва Моника Хартман. Единственият начин да се промени сегашното положение на нещата е да се преговаря на равнище Световна търговска организация. Ефектът обаче е  възможен в много далечна перспектива.