Двойното послание от Вашингтон

Често пъти в дипломацията не е толкова важно какво ще кажеш, а кога ще го кажеш. В момента това важи в особена степен за Близкия изток.

Когато сега генералният секретар на ООН Кофи Анан призовава Израел да сложи край на "незаконната окупация" на районите, завладени през 1967 година, становището на ООН всъщност не съдържа нищо ново. В резолюции номер 242 и 338 се настоява за същото от десетилетия насам. Тъй като обаче Анан изрече тези думи само ден след най-голямата военна операция на израелската армия от три десетилетия, те може да се изтълкуват като недвусмислено предупреждение към Ариел Шарон и да се преведат по следния начин: Изтегли войските си и седни на масата за преговори! Твоята политика за гарантиране на сигурност чрез демонстрация на сила претърпя провал!

Наистина, по американска инициатива Съветът за сигурност на ООН говори за "визията за двете държави, Израел и Палестина". Формулировката придобива ново звучене дотолкова, доколкото централният орган за вземане на решения на световната организация на Ист Ривър заимства езика на държавния секретар Колин Пауъл, който той използва още преди месеци. Двойното послание от Вашингтон гласи: Драги премиер, отмина времето, когато те допуснахме до стъпалото на нашата антитерористична влакова композиция, сега те лишаваме от неограничените пълномощия. Ти не гарантираш сигурност. Освен това осуетяваш възможността да създадем коалиция, насочена срещу Ирак. Тъкмо по тази причина вицепрезидентът Дик Чейни обикаля в момента кризисния район.

Прави впечатление, че освен палестинците официален Израел също хвали резолюцията на ООН, като я нарича "балансирана". Само преди месеци Шарон се оказа в сходна ситуация; тогава той обвини американците, че допускат "втори Мюнхен", и така припомни едновремешната политика, която целеше Хитлер да бъде обуздан. Изглежда Шарон вече се е научил да си затваря устата при определени ситуации. Само части от Партията на труда около външния министър Шимон Перес могат наистина да се радват на сигналите от Ню Йорк и Вашингтон. След като лагерът на привържениците на мира вътре в самия Израел започна отново да дава признаци на живот, сега гълъбите получават и международна подкрепа.

Шарон е принуден да вземе решение. Двойната стратегия, която приложи в последно време, като от една страна отмени домашния арест на Ясер Арафат, а от друга реши да окупира фактическата столица на палестинците, Рамала, не е от полза за никого. Нито за дяснорадикалните коалиционни партньори, след като една тяхна фракция вече мина в опозиция, нито за онези, които са готови да водят преговори. Ако не вземе решение, той ще се лиши от подкрепа, независимо от скептичното отношение на израелците към възобновяването на мирния процес и големите съмнения в желанието на Арафат да се възцари мир.

По БТА