Дянков дава тон за реформи и съкращения на администрацията

Вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков стана поредният управленец, който обещава да вкара в разумни размери централната администрация, да я направи по-ефективна и икономична, включително чрез нова схема на заплащане. След като в предишните три правителства имаше отделен министър, отговарящ за администрацията, в кабинета на Бойко Борисов тази позиция бе закрита и ресорът бе поверен на Дянков в качеството му на вицепремиер.

Темата за административната реформа върви паралелно с обсъжданията на параметрите на бюджета и парите, нужни за издръжката на апарата, каза Дянков в понеделник на среща с журналисти.

Дотук основните финансови съкращения, които направихме, бяха на капиталови разходи, за да се съберем в бюджет с нулев дефицит на края на годината при значително спаднали приходи. Сега вече предстои "оптимизиране на администрацията", съобщи Дянков.

Той обеща реформата да не се извършва на парче и че няма да спуска задания на всяко министерство по колко души да съкрати. Ще се извърши цялостен преглед на устройството и функционалността на административния апарат, като се избегне дублирането на функции.

Тон на реформите задава Дянков в собственото си министерство, което е едно от най-големите. Там съкращенията ще са 15 процента.

Спадът на приходите в държавния бюджет е 16% от планираните, затова и предлаганият процент на съкращенията не е измислен, аргументира се той.

Реформите ще обхванат всички звена на МФ, включително НАП и митниците.

Дянков избегна коментар за кадровото състояние на двете администрации, особено на митниците в контекста на разкритията на новия им началник Ваньо Танов за корупцията и външните кръговете, които ги контролират. На въпрос на Mediapool какво ще прави с "кръговете", той препрати към Танов и се измъкна с думите, че с него си говорят за това ежедневно.

Нова схема на заплащане

Симеон Дянков обеща да бъде преразгледана схемата на заплащане на държавните чиновници. Не е тайна, че освен основната заплата, те вземат и допълнителни възнаграждения под формата на различни бонуси или ДМС (допълнително материално стимулиране). Любопитни резултати показва справка, поискана от Дянков за размера на възнагражденията в рамките на финансовото министерство за юни т.г. Оказало се, че месечната брутна заплата на предшественика на Дянков – Пламен Орешарски – е на 38-място по размер в министерството. Повече от министъра са вземали около 200 негови служители.

Това може да означава, че или министърът има ефективност на работа, значително по-ниска от някои негови подчинени, заради което получава и по-малко пари, или нещо сбъркано в системата на възнагражденията, коментира Дянков.

Декларациите за имотното състояние на висшите представители на изпълнителната власт показаха, че зам.-министри декларират близо шестцифрени годишни доходи, формирани от участие в директорски бордове и (малко) от щатни заплати.

Според данните на НСИ, отчитащи брутното трудово възнаграждение (без бонуси и други екстри), средната заплата в сектор "държавно управление" към второто тримесечие на тази година е била 807 лева. Съизмерено към същото тримесечие на 2005 г., когато е краят на управлението на Сакскобургготски, средното възнаграждение е 446 лв. Ръстът е близо двоен, което не може да се каже да останалите публични сфери.

Ще се търси оптимален баланс между мотивираността на държавните служители и разумното възнаграждение, съобразено с българските условия, каза Дянков.

Опитът на предшествениците

Две предходни правителства и двама нарочно назначени за целта министри в изтеклите 8 години обещаваха да намалят чиновническия апарат и да го направят по-ефективен. Числата на статистиката обаче са красноречиви какво бе свършено и как апаратът нарастваше в годините.

През 2001 г., когато на власт идва правителството на Симеон Сакскобургготски, централната държавна администрация наброява по официални данни на НСИ 95 825 души. Четири години по-късно – през 2004 г. в края на мандата на царския кабинет - административният апарат на изпълнителната власт набъбва до 118 668 души. Това става въпреки непрекъснатите уверения на тогавашния министър на държавната администрация Димитър Калчев, че администрацията се оптимизира и работата ѝ се подобрява.

Само година по-късно – в края на 2005 г., когато на власт вече е правителството на тройната коалиция – чиновниците нарастват на 131 065 души. Към юни тази година броят им е почти същият – 131 415 души, като към края на 2007 г. те се увеличават рязко до 135 129 души, след което под влияние на критиките на МВФ и на Световната банка, а и заради членството в ЕС броят им в края на 2008 г. се свива пак до 131 575 души.

Въпреки уверенията на министъра на администрацията в кабинета на тройната коалиция Николай Василев, че се извършват съкращения, за което той непрекъснато вадеше разчети и показваше статистики, апаратът остана огромен и продължи тенденцията на мястото на един съкратен да се назначава друг. Да не говорим за умножението на някои видове чиновници по три – колкото са коалиционните партньори.

Дянков се хваща със същата задача – да редуцира апарата, като в същото време го направи по-ефективен. Неговото предимство е, че сегашното правителство не е длъжно да задоволява коалиционни квоти чрез назначения, а от друга страна го няма комфорта на бюджетите с излишъци, които щедро раздаваха бонуси и коледни надбавки.