Джон Байърли: Политиката да скъса с престъпните босове

Джон Байърли: Политиката да скъса с престъпните босове

Американските компании искат ясен сигнал, че България ще сложи край на корупционния климат в страната, заяви в четвъртък пред студенти от УНСС посланикът на САЩ у нас Джон Байърли.

По думите му инвеститорите от САЩ искат да видят обвинения срещу лица, които поставят личните си интереси пред общите, политиката да скъса с престъпните босове, а мръсните пари да излязат вън от нея, като се наложи прозрачност и отчетност.

Според Байърли най-големият проблем в България продължава да бъде усещането, че бизнесът в  се развива в корупционна среда, а инвеститорите се притесняват от административните пречки, които насърчават даването на подкупи. Посланикът говори и за неефективното прилагане на Закона на авторското право интелектуалната собственост. Той смята, че недостигът на квалифицирана работна ръка също е бариера за чуждия бизнес, защото обучението от страна на компаниите е много скъпо и отнема ценно време.

Друг важен неблагоприятен фактор за привличането на инвестиции е и фактът, че и повечето усилия на държавата са насочени към най-големите компания, а не към малкия и среден бизнес. Американските инвестиции в България се увеличават всяка година и комбинирани с българския талант са могъща комбинация, подчерта посланикът на САЩ.

Доста американски компании възприемат България като нов път към европейските пазари. Те носят на страната иновации, нов стил на управление и повече данъци. Посланикът изтъкна, че не само компаниите, а и правителството на САЩ инвестира в бъдещето на България. “Вярваме, че демократична стабилна и благоденстваща ще е по-добър партньор на САЩ и по-добър модел за другите страна на Балканите”, каза още той.

Дългосрочното решение на очертаните проблеми Джон Байърли вижда в партньорството между бизнеса и българските университети.

В заключение дипломатът призова за повече проверки на компетентните органи, тъй като 10 % от уискито на българския пазар е фалшиво.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?