Джуканович под натиска на Европейския съюз

Като бивше протеже на Слободан Милошевич и впоследствие негов опонент, президентът на Черна гора Мило Джуканович и преди е попадал в рискови ситуации. Но дилемата, която днес стои пред него, се оценява като една от най-трудно решимите.

Европейският съюз оказва силен натиск върху Джуканович за отказване от плановете за независимост на малката югославска република. Ако отстъпи на натиска, той рискува окончателно да загуби доверието на черногорците и подкрепата на партиите, които го държат на власт.

Нито един водещ политик в тази сравнително бедна част на Европа не би погледнал с добро око на един евентуален конфликт с Европейския съюз - клуба на богатите и развити страни, към който се стремят всички балкански държави и от чиято финансова подкрепа са изключително зависими.

Европейският съюз гледа с безпокойство на факта, че Черна гора и значително по-голямата Сърбия, са отчуждени една от друга в югославската федерация, а са в границите на една и съща държава. Европа се опасява, че независимостта на Черна гора може да насърчи и други в нестабилния регион да поискат промяна на границите.

"Така или иначе Джуканович е изправен пред сериозни политически проблеми", отбеляза Питър Палмър от Международната кризисна група.

Когато предприемаше стъпки за разграничаване на политиката на Черна гора от тази на Сърбия при управлението на Милошевич в края на 90-те години, Джуканович поне разчиташе на помощ от страна на Запада. Днес всички основни сили - реформистките лидери в Сърбия и опозицията в Черна гора - са против плановете му.

Джуканович подлага на съмнение досегашния опит, който показа, че Черна гора - живописна планинска страна на Адриатическото крайбрежие, която от 1878 до 1918 г.е била независима - винаги ще бъде доминирана от Сърбия, ако не поеме управлението си в свои ръце.

Западът обаче иска да сложи край на десетте години дезинтеграция и кръвопролития на Балканите. Той се опасява, че обявяването на независимост на Черна гора ще бъде сигнал за етническите албанци в Косово и Македония и за сърбите в Босна, че е настъпил моментът за ново преначертаване на границите.

Ръководещият външната политика на ЕС Хавиер Солана полага големи усилия за решаването на проблема. Той предложи компромисен план, който предвижда двете републики да формират Съюз на Сърбия и Черна гора. Въпреки възможността всяка една от републиките да се откаже от споразумението след определен период от време, планът беше отхвърлен от малките партии, обявяващи се твърдо за независимост, които подкрепят управлението на Джуканович и настояват да бъде свикан референдум през май тази година.

Според тях планът на ЕС предлага само временно решение, което няма да сложи край на дебата за статута на Черна гора и по този начин политическото внимание ще остане встрани от останалите належащи въпроси. Бедността, корупцията и ширещата се контрабанда са само някои от тях.

"Въпросът за статута ще остане и ние ще се занимаваме повече с него, отколкото с проблемите на икономиката, човешките права и развитието на демокрацията", каза официален представител на Социалдемократическата партия на Черна гора, един от партньорите в управляващата в Подгорица коалиция.

Партията на Джуканович даде сигнали, че предложението на ЕС може да бъде прието като временно решение, но само в случай, че бъде подкрепено от социалдемократите и Либералния съюз - още една от партиите, обявяващи се за независимост.

Ако тези две партии се придържат към исканията си за скорошен референдум за независимост на Черна гора, президентът ще бъде изправен пред две "почти еднакво неблагоприятни възможности" по думите на Сърджан Дарманович, ръководител на местната неправителствена организация Център за демокрация и човешки права.

Възможностите пред Джуканович са или да се противопостави на ЕС и да обяви референдум, или да остави правителството да падне и да направи опит да формира нов съюз с проюгославските партии. След като открито декларира подкрепата си за независимостта на Черна гора, във втория случай той би загубил напълно доверието на сънародниците си.

"За него може би е по-добре да заложи на референдум", коментира Дарманович.
"Джуканович и преди е поемал рискове", отбеляза Питър Палмър от Международната кризисна група, визирайки отцепването на Джуканович от бившия му патрон Милошевич в края на деветдесетте години.
"Той е смел политик."

Свикването на референдум ще принуди ЕС да реши доколко е против независимостта на Черна гора. Засега ЕС се въздържа от уточняване на санкциите - ако изобщо има такива - които ще наложи на управляващите в Черна гора, в случай че отхвърлят становището на Брюксел.

Като оставим настрана дипломатическите и икономическите санкции, които може да наложи Европейският съюз, основният проблем пред четиридесетгодишния Джуканович е, че решението за свикване на референдум няма да е последният риск, който поема. Победата му на един евентуален референдум никак не е сигурна.

Според проучванията на общественото мнение голямото мнозинство от черногорците клони към неговия лагер. Но това не е точна наука, особено на Балканите. Възможно е опасенията от евентуалните последици от разногласията с ЕС да откажат повечето гласоподаватели от вот в подкрепа на независимостта на Черна гора.

По БТА