Един от десет души у нас живее в дълбока бедност

Многодетните семейства, необразованите и възрастните са най-застрашени от мизерия

Един от десет души у нас живее в дълбока бедност

В България един на всеки десет души живее в дълбока бедност, като това са най-вече хора с ниско образование, деца и възрастни хора, както и живеещите в икономически изостанали региони на страната. Това сочат изводите от доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ), който беше представен в петък на дискусия за справянето с бедността.

За да се отговори на предизвикателствата, свързани с голям брой необразовани и безработни икономистите посочват, че са необходими реформи за по-гъвкав пазар на труда, в сферата на социалното подпомагане, пенсионирането.

Децата са жертва на потомствена бедност

Като притеснителен икономистите открояват факта, че на фона на застаряването на населението бедността е значително по-висока сред децата отколкото сред възрастните хора.
Става въпрос за т.нар. наследствена бедност – деца, които живеят в семейства на безработни или обезкуражени родители.

Икономистът Петър Ганев посочи, че логично най-висок е рискът от дълбока бедност при безработните. Едва 7 на сто от работещите попадат в групата на бедните, докато при незаетите този процент достига 50.

Ниското образование обрича на безработица

У нас над 80% от хората с висше образование имат работа. "Никой не казва, че взимат високи заплати, а голяма част дори не работят по специалността си, но все пак успяват да се оправят на пазара на труда. Докато при хората с основно или по-ниско образование ситуацията е много по-лоша – под 50% от тях са икономически активни“, коментира Ганев. Проучването отчита още, че се увеличава броят на хората, които работят на две места.

В същото време над 1 млн. души в България са с основно или по-ниско образование в работоспособна възраст, които не могат да се реализират на пазара на труда и това е сериозен проблем, отчете Ганев.

Според него факторът "образование“ е ключов за проблемите с бедността на населението. "При тези хора заетостта е около 30%, което обуславя високата безработица и голямата икономическа неактивност", посочи той.

Многодетни семейства и пенсионери са най-застрашени от бедност

Групата, при която рискът от бедност е най-голям, е тази на семействата с три или повече деца. Той е голям и при пенсионерите и особено при възрастните жени над 60-70 години, които живеят сами.

Икономистите очертават и големи диспропорции по отношение на риска от бедност в различните градове. Докато в София рискът от бедност е 10%, в градове като Видин и Сливен достига 40 на сто.

Факторите, които го определят, са демографската ситуация в съответния регион, дали там живеят много представители на малцинствените групи, дали има висше учебно заведение и др.

Изходът: Гъвкав пазар на труда, пенсионна и образователна реформа

Според икономистите, за да отговорим на предизвикателствата трябва да направим по-гъвкав пазара на труда, така че нискоквалифицирани и млади хора по-лесно да си намират работа.

Той коментира, че макар през последните две години заетите да са се увеличили със 100 000 души, тромавите трудови правила и големите регионални различия пречат на справянето с бедността.

"Приоритет на България трябва да бъде осигуряването на заетост на младите хора. Ако един човек още като млад остане извън пазара на труда, той може да има трудности да си намери работа и през останалата част от живота си", каза експертът от Световната банка Сандор Карачони.

Ганев коментира, че от гледна точка на пенсионната система, данните ясно показват, че в момента, в който се пенсионираш вероятността да попаднеш в риск от бедност се повишава.

"Идеята да излизаме по-рано от пазара на труда и да се пенсионираме по-бързо е в ущърб на обществото. Тази пенсионна реформа, която се отложи, омекоти, заложи за следващите 20 години, със сигурност може да бъде по-амбициозна и фокусът трябва да бъде максимално оставяне на пазара на труда и ако трябва да има гъвкави форми за пенсиониране, така че тези, които искат по-рано да се пенсионират да могат да го направят", обясни Ганев.

В контекста на ширещата се детска бедност Ганев заяви, че проблемът с образованието е другата голяма тема, която стои на дневен ред.

Има какво да се направи и по отношение на социалната политика, смятат експертите.
Сега голяма част от социалните мерки у нас не оказват пряко влияние за намаляването на бедността, тъй като ефективните програми са жертва на други, които не достигат до бедните.

Споделяне
Още от България