Една година след срещата в Доха-бедност и неизпълнени обещания

Преди една година богатите страни очертаха един нов и красив свят на световната търговия. Всичко обаче остана в сферата на реториката. По време на срещата на Световната търговска организация /СТО/ в катарската столица Доха богатите страни обещаха да превърнат развитието и борбата с бедността в основна тема на разговорите по въпросите на търговията. Това обещание не беше изпълнено. Независимо от своите различия, САЩ и ЕС се показаха еднакво способни на лицемерие и двойни стандарти в отношенията си с бедните страни. Да вземем за пример селското стопанство. И САЩ, и ЕС се споразумяха за премахването на субсидиите за производството и износа - изключително важна необходимост за развиващите се страни. Субсидиите подбиват пазарите на производителите от Третия свят, наводняват ги с евтини вносни стоки, като в същото време провокират спад в цените и на световните износители.

Какво се случи след Доха? Администрацията на Дж. Буш прие закон за селското стопанство, увеличи бюджетните разходи за този сектор с 10 на сто /около 20 млрд. долара/ на година. По този начин очевидно се засилва още повече тенденцията към субсидиране на производството. В същото време френският президент Жак Ширак принуди ЕС да приеме споразумение, с което се отлага реформата в Общата аграрна политика до 2006 г., като сегашните земеделски субсидии ще запазят сегашните си равнища до 2013 г.

Изчисленията показват, че американските помощи за производството на памук например са довели до спад в световните цени на този продукт с една четвърт. В резултат на това производителите от Западна Африка губят около 200 млн. долара годишно и следователно държавите от африканския континент се лишават от жизненонеобходими средства за инвестиции в публичния сектор. В определени страни с много висок процент на бедност и висока детска смъртност последиците за живота на хората са катастрофални.

Положението в Европа не е по-добро. ЕС произвежда рафинирана захар при една от най високите норми на разход в света, а в същото време е най-големият износител на захар в света.

Причината за това е, разбира, се в субсидиите и наложените ограничения върху вносния режим на този продукт. Производители като Мозамбик например не се допускат до европейските пазари и по този начин селскостопанските производители не получават никаква възможност за излизане от бедността.

Земеделието не е единственият сектор, в който търговията пречи на бедните страни. Когато развиващи се страни изнасят в богати страни блага, чието производство изисква използването на голям брой работна ръка, те плащат мита и такси, четири пъти по-високи от тези, които се прилагат към развитите страни, когато търгуват помежду си. Да не говорим за квотите при внос на продукция. Изчислено е например, че квотите за внос на мебели и текстилни продукти костват на развиващите се страни 20 млн. работни места годишно. В Доха и САЩ, и ЕС се бяха ангажирали да премахнат квотите. Подписването на споразумение обаче се отлага непрекъснато.

Никой от нас не бива да толерира липсата на отговорност, която в момента се наблюдава в СТО. Неравнопоставените търговски връзки ще задълбочат бедността и неравенството между развитите и развиващите се страни, а това в крайна сметка е заплаха за международната стабилност. От друга страна, авторитетът на системата на многостранните отношения, основаваща се на правилата, няма да оцелее още дълго, ако не бъдат взети под внимание нуждите и на бедните страни.

По БТА