Едрите фермери са недоволни от орязването на субсидиите за земеделие след 2020 г.

Едрите фермери са недоволни от орязването на субсидиите за земеделие след 2020 г.

Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) и Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) изразиха недоволството си от предложението на Европейската комисия (ЕК) да намали бюджета за Общата селскостопанска политика (ОСП) с 5 на сто за следващия програмен период 2021 – 2027. Това стана по време на годишна европейска конференция за финансовите инструменти за земеделие и развитие на селските райони в ЕС, която се проведе в София.

В двете организации членуват предимно едри земеделци, които обработват големи площи със зърно и предлаганото намаляване на „тавана“ на субсидиите от 300 000 на 100 000 евро ще ги засегне болезнено.

През настоящия програмен период въпреки въведения „таван“ има фермери, които получават милиони левове, защото в него не влизат добавките по зелени плащания, „Натура“, обвързана подкрепа и т.н.. Сега обаче се предлага всички те след 2020 г. да влязат под „тавана“ до 100 хиляди евро.

Според Мариела Иванова от НАЗ таванът за директните плащания ще се отрази негативно на зърнопроизводството, ще намалеят площите и продукцията, ще се провокира раздробяване на стопанствата.

Бившият земеделски министър и настоящ председател на АЗПБ Венцислав Върбанов смята, че предложените промени в ОСП ще предизвикат "тежка криза" в аграрния сектор.

"Трябва сериозно да бъде оценен рискът от изпадане в неконкурентна позиция и дестабилизация на европейските производители и преработватели", каза той.

Предложеното намаление на разходите за ОСП с 5% в реално измерение ще е много по-голямо и за двата стълба на селскостопанската политика – директните плащания и развитието на селските райони, каза Върбанов. За нас е неприемливо намалението на бюджета след 2020 г., допълни той.

Според Върбанов намалението на средствата няма да позволи на сектора да се справи с новите предизвикателства - нестабилност на цени и пазари, климатични промени и екстремни метеорологични прояви, болести, нови амбициозни цели за околна среда, търговска либерализация, демографски проблеми, растящи очаквания на потребителите.

Предложението на ЕК е за бюджет на ОСП от 365 млрд. евро за периода 2021 – 2027 г. От тях 286 млрд. евро са предвидени за директните плащания (първи стълб) и 78.8 млрд. евро за развитие на селските райони (втори стълб).

За България орязването на директните плащания е минимално - с 0.79 на сто. Така общата, предалагана засега, сума би била над 5.6 млрд. евро или по около 800 млн. евро годишно - колкото страната получава и в момента.

По-значително е намалението на средствата по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), където предвидените за България средства са 1.97 млрд. евро при 2.3 млрд. евро за настоящия програмен период.

Зърнопроизводителите в България изостават спрямо средните добиви в ЕС и са под пазарен натиск на източните държави – големите производители на зърно от Черноморския регион като Украйна и Русия, отбеляза Мариела Йорданова от Националната асоциация на зърнопроизводителите. Тя посочи, че за последните 10 години световното зърнопроизводство е нараснало един и половина пъти, докато в Русия, Украйна и Казахстан – три и половина пъти.

Според Мариела Йорданова на българските производители липсват застрахователни продукти за климатични и фитосанитарни рискове.

Намаляването на бюджета на ЕС за земеделие през следващия период би могло да се балансира с разкриване на нови финансови инструменти, каза еврокомисарят по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган.

Генералният секретар на най-голямата фермерска организация в Европа - "Копа Коджека" (Copa-Cogeca) - Пека Песонен каза, че организацията не може да приеме някои от намаленията в бюджета на ОСП и ще лобира за запазване на средствата. Според него финансовите инструменти може да се окажат финансов лост и едно от решенията, с които държавите членки да повишат растежа в сектора. Те трябва да бъдат допълнително средство, не да заместват субсидиите, а да работят заедно с тях, каза Песонен.

Значението на финансовите инструменти ще продължава да нараства в новата ОСП, заяви министърът на земеделието Румен Порожанов.

"Прилагането на финансови инструменти през последните години спомогна за намаляване на лихвения процент и облекчаване на условията за кредитиране. Така земеделието ни се открои като сектор с положителен ръст на кредитиране", заяви зам. министърът на земеделието, храните и горите Лозана Василева.

Тя припомни, че страната ни е една от първите в ЕС, които прилагат финансовите инструменти в селското стопанство. Стартът е през 2011 г. със създаване на гаранционна схема със средства от ПРСР 2007-2013 г.

Благодарение на гаранционния фонд се ускори изпълнението на инвестиционните проекти и се предотврати загубата на евросредства през миналия програмен период, отбеляза Василева. Със средства от гаранционния фонд бяха подкрепени 544 бенефициенти с инвестиции на стойност 119 млн. евро. Към момента, по действащата гаранционна схема, с гаранции са подкрепени 124 предприятия, каза Лозана Василева.

Още от Бизнес