Едва 10% от българите смятат за важно пестенето на енергия

Само един от десет запитани българи отдава важно значение на пестенето на енергия и го определя като приоритет на енергетиката, докато 36 процента от хората у нас поставят на първо място цените, а 26 на сто – сигурността на доставките. Това сочи проучване на Европейския парламент, представено в петък, когато в Брюксел се събраха лидерите на Европейския съюз на среща, която трябва да определи накъде ще се развива енергетиката в Европа.

Темите за цените и сигурността на доставките са много по-значими за българите, отколкото за останалите европейци. Макар стабилността на цените да е акцент и за европейците, средно 29 на сто определят като най-важни тарифите на енергията, а за 20 процента – това е сигурността на доставките.

Любопитното е, че в Дания и Швеция, където газът е най-скъп в Европа, хората са най-слабо заинтересувани от предсказуемостта на сметките си – 8 процента. На другия полюс са чехите и литовците – за 45 на сто цените са поставени като най-важните, но това е защото напоследък е имало скок на тарифите и темата е чувствителна в момента.

Проучването на "Евробарометър", позовавайки се на данни от "Евростат", сочи също така, че номиналните цени на тока и на газа в България са най-евтините в Европа – 8.18 евро за 100 kWh и 9.67 евро за GJ (преди данъци, към края на 2009 г.) За сравнение средната цена на тока в ЕС е 16.45 евро, без данъци, а на газа – 14.67 евро.

"Наистина цените у нас са най-ниски, но същото може да се каже и за доходите. Затова като съотношение, тежестта на цената на енергията в България е много висока”, коментира българският евродепутат Ивайло Калфин, член на комисията по Индустрия, изследвания и енергетика в Европейския парламент.

Българите отдават също така по-малко значение на развитието на зелената енергия от възобновяеми източници - 13% я слагат първа сред приоритетите. Още по-малко се интересуват от икономиите на енергия. На този фон страната е последна по енергийна ефективност в ЕС като за произвеждане на 1 евро у нас се харчи три пъти повече енергия отколкото средно в Евросъюза.

Възобновяемата енергия е била 9.4% от произведената у нас през 2005 г. А до 2020 г. делът ѝ в крайното енергийно потребление трябва да достигне 16 на сто.

Проучването коментира като парадокс, че държави, които са силно зависими от внос на енергия, не са привърженици на възобновяемите източници. В същото време Брюксел възлага големи надежди на зелената енергия за намаляване на енергийната зависимост, която е около 54%. В момента ЕС внася 60% от петрола, 26% от газта и 13 на сто от твърдите горива, които са му нужни.

Двама от трима анкетирани българи заявяват, че разчитат на европейската солидарност в случай на енергийна криза, а в същото време, запитани дали биха желали да помогнат на друга страна в нужда, българите са в дъното на таблицата, подреждайки се 23-и от 27 държави. Зад нас са само словенците, британците, румънците и малтийците. Най-жертвоготовни са богатите държави като Люксембург, Швеция и Дания. Ако става дума за финансова помощ, българите са твърдо на 27-о последно място, сочи друго проучване на "Евробарометър”.

"Не бива да тълкуваме европейската солидарност, като че другите са ни длъжни. Ако искаме да ни помагат, трябва да сме готови и да даваме”, коментира Ивайло Калфин.

Само 13 процента от българите смятат, че трябва да залагаме на собствените си сили в случай на енергийни кризи.