ЕИБ не иска да финансира балтийския газопровод

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) засега се въздържа от участие във финансирането на Северноевропейския газопровод, който се строи от международен консорциум под ръководството на руската компания “Газпром”, съобщи в петък ББС.

Банката обяснява решението си с недоволството, което този проект предизвика у някои от членовете на ЕС.

В отговор руската компания обяви, че няма проблеми с финансирането на проекта.

Вероятността банката да не участва със средства в построяването на газопровода беше заявена в четвъртък от директора на ЕИБ Филип Мейстад. “Това е предизвикано от факта, че някои европейски страни са настроени против амбициозния проект. И съответно са недоволни от финансирането на строителството”, обясни позицията на финансовата институция Мейстад.

По думите му, причината е, че “голяма част от газопровода Nord Stream ще минава извън пределите на ЕС и за отпускане на пари е необходим консенсус на страните членки, който за сега не е постигнат”.

По-рано ръководството на банката беше готово да покрие 20-30% от бюджета на газопровода, който до момента възлиза на 5 млрд. евро.

“Газпром” реагира спокойно на заявлението на директора на ЕИБ. Прессекретарят на компанията Сергей Куприянов казва, че компанията Nord Stream, която ръководи строителството на газопровода, засега не се нуждае от външни източници на финансиране и лесно ще ги намери, ако се наложи.

Газопровод за Западна Европа

Строящият се газопровод е общ проект на руската компания “Газпром” (тя притежава 51% от акциите на оператора на проекта), и германските BASF и EON, които притежават по 24,5% от акциите на Nord Stream.

До 2010 г. по дъното на Балтийско море от Виборг в Ленинградска област до германския град Грайфсвалд трябва да бъде положена първата тръба с пропускателна способност 27,5 млрд. кубически метра природен газ на година. Втората линия ще бъде пусна през 2013 г. Готовият газопровод ще може да пренася по 55 млрд. кубически метра на година.

Рамковото споразумение за началото на проекта беше подписано преди две години в присъствието на президента Владимир Путин и бившия канцлер на Германия Герхард Шрьодер. Сега Шрьодер оглавява компанията Nord Stream, а друг германски приятел на Путин, бившия координатор на Dresdner Bank в Русия Матиас Варниг, стана неин управителен директор.

Газопроводът е важен за Русия, тъй като ще даде възможност за доставка на газ в Западна Европа през транзитни страни.

Полша, Швеция и страните от Балтика активно се борят срещу строителството на газопровода. “Ако претенциите на Швеция касаят предимно екологични въпроси, то въпросът с Полша е много по-сериозен. Тя губи своето положение на газовия пазар”, каза в интервю за ББС Малкус Щубер, експерт на Европейския институт на индустриалците. По мнението на Маркус Щубер конфликтът е сложен възел от взаимоотношенията между Русия, Полша и ЕС. Потреблението на газ в Полша все повече нараства и тя ясно си дава сметка, че с появата на алтернативен начин за доставка на газ в Германия няма да може да се пазари с Русия за цената му и ще се окаже пред безизходицата да плаща на Русия цената, която тя поиска.

Маркус Щобер смята, че ситуацията около газопровода Nord Stream е типична за днешната енергийна политика на ЕС, която е борба между национални и общоевропейски интереси. “Засега общ енергиен пазар в ЕС не съществува, а само има опити да бъде създаден, защото страните-членки имат противоречиви интереси”, казва той.

"Сахалин-2"

През декември от участие в руския проект се отказа още една от влиятелните финансови институции. Ръководството на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) съобщи, че не може повече да разглежда възможността за участието си в енергийния проект “Сахалин -2”, след като контролният пакет от акциите на оператора на проекта премина от чуждестранните компании в “Газпром”.

Англо-холандската Royal Dutch Shell и японските Mitsui и Mitsubishi бяха принудени да направят този ход заради възможността да загубят изобщо лиценза си, с което ги заплашиха природоохранителните органи Русия.

Важността на участието в проекта на ЕБВР беше не в инвестицията, а във факта, че такова партньорство би станало признак в доверието от страна на много авторитетна финансова институция.