ЕК обмисля специален регламент, ако се стигне до редукция на парите за земеделие

ЕК обмисля специален регламент, ако се стигне до редукция на парите за земеделие

Г-н Кабил, след срещите ви в Брюксел миналата седмица какви са индикациите за евентуалните проблеми пред българското членство в ЕС в областта на земеделието?

На срещата ми с докладчика на Европарламента за България Джефри ван Орден чух новата фраза “съпътстващи мерки”. Той отбеляза, че ако има такива през първите години на членството ни, те трябва да бъдат обмислени много внимателно и да бъдат съгласувани с българската страна.

Как тълкувате това изказване?

Тъй като е ново, за мен ми е трудно да го тълкувам. Но на срещата ни Ван Орден се интересуваше концентрирано върху двете червени области в земеделието – изграждането на Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), с която ще се идентифицират земеделските парцели, и ветеринарния контрол и превенцията на болести като синдрома Кройцер-Якобс, луда крава и др. На срещите в Брюксел аз много ясно подчертах напредъка ни в тези области. Между впрочем, ние всеки ден изпращаме актуална информация в ЕК за заснемането на територията на страната, дешифрирането на снимките и изготвянето на орто фото картата (б.ред – основата за ИСАК), която трябва да е готова до края на октомври.

Та на срещите бях попитан как бих реагирал на евентуални предпазни клаузи и в отговор аз бях категоричен и ясен, че не сме склонни да приемем такива, защото в договора за присъединяване има конкретни и съгласувани в ЕК срокове за изпълнение на ангажиментите ни и ние ги изпълняваме с максимални темпове. Това, което се иска от нас, до присъединяването ще го има. Но трябва да отчитаме и това, че ЕК в момента е подложена на вътрешен натиск и от страни, които откровено не приемат датата 1 януари 2007 г. за присъединяване на България и Румъния и искат отлагане.  Виждате дискусията за очаквания наплив от български имигранти.

Ще ни трябват допълнителни усилия и да ги убедим, че си вършим работата като външна граница и по отношение на ветеринарния контрол.

Сега например в Германия се вихри скандал с едно развалено пилешко месо от Азия, за което има преки обвинения, че е влязло там директно от пристанище Варна. Затова заедно с Агенция “Митници”, МВР и Министерството на финансите готвим нота, която да се връчи от посланик Плугчиева на баварския  парламент и германското правителство, че това е невъзможно, защото още не сме действаща външна граница и няма как да има директен внос на продукти от източни страни в ЕС.

Така че има напрежение по отношение на петото разширяване на общността, от друга страна ЕК иска да изпълни ангажимента си към България и Румъния. Явно се търси баланс.

В орязването на финансирането с 25 на сто в земеделието, за какъвто вариант се заговори, ли е намерен балансът?

Именно заради този вариант всички министри с “червени зони” сме решени да направим всичко по изпълнението на ангажиментите ни до присъединяването. Аз в моя ресор знам какво да правя и го правя.

Най-вероятно при мониторинговия доклад, който вярвам, че ще обективен за напредъка на страната ни, ще бъде отбелязано, че ако България не изпълни изискванията в областта на земеделието по отношение на финансовия контрол на средствата от ЕС и Брюксел не е сигурен за ветеринарния контрол, ще ѝ бъде наложена такава съпътстваща мярка. Но дали тя ще е формулирана в този доклад зависи от ЕК.

Ако се стигне все пак до орязване с 25 на сто на средствата за фермери, това как ще се отрази пряко върху земеделските производители?

Работим усилено да не се стига до такова нещо. Но ако има в доклада такава евентуална мярка до 1 април 2007 г., аз мисля, че тя няма да се задейства, тъй като дотогава ние ще имаме всички акредитирани системи, по чийто одит вече се работи, за да мога аз да подпиша акредитацията на Разплащателната агенция. В първите месеци на 2007 г. този доклад трябва да удостовери истинността на акредитацията и ЕК да установи, че всичко е коректно и имаме всички системи за участие в общата селскостопанска политика и за усвояване на преките плащания от ЕС.

Приключваме и процедурата за третия екарисаж, за да решим проблема с натрупаното месокостно брашно, което вече се изгаря в “Кремиковци”. Важно е и да приключим строежа на граничните ветеринарно-контролни пунктове и да ги пуснем. Готови са пунктовете във Варна и в Бургас и идната седмица вероятно ще ги открием. Тези на Брегово, Калотина, Гюешево и Златарево са във фаза на довършване. Лично ги инспектирах в неделя и имам твърди ангажименти за приключването им до 15 октомври. Денонощно се строи  и пунктът на летище София, който трябва да заработи през ноември.

Това, че стартирането на ИСАК се отлага за април, как ще се отрази върху преките плащания за фермерите, които по график трябваше да получат първите си субсидии от ЕС в края на 2007 г.?

Очаквам, че най-вероятно ЕК ще приеме специален регламент за България и Румъния във връзка с евентуалната редукция на парите за земеделие. И ние трябва да си отговорим на въпроса: Аджеба, толкова ли сме зле няколко месеца преди присъединяването? И да се види как бяха страните от десятката на предишното разширение. По-скоро, ако се стигне до такава мярка, тя ще е заради натиска на силни страни от ЕС. Затова ние трябва постоянно да убеждаваме страните от ЕС не политически, а черно на бяло – на компютър, на място, как работи системата в екарисажа, във ветеринарния пункт, в отделното предприятие, за да отпаднат всякакви съмнения, че имаме възможност да сме равноправни членове на ЕС и имаме право на тези средства. Още повече, че България и Румъния имат договорена схема на преките плащания, според която има нарастване с 5 процента за първите пет години и с 10 на сто за следващите пет.

Дискутирано ли е откъде може да дойде евентуалната редукция на евросредствата за земеделие – от преките плащания ли ще е, от парите за развитието на селските региони или от другаде?

Не, защото окончателна позиция на ЕК по този въпрос няма. Различни комисари се изказват по различен начин за приемането на страната ни. Едни искат нови мерки, докато съпредседателката на смесения парламентарен комитет България-ЕК Катрин Ги Кен каза в Брюксел нееднозначно – България в ЕС без никакви ограничения. Но тя у нас на място видя за какво става въпрос. Същото е и със земеделския комисар Мариан Фишер Боел, която знае как бяха нещата преди две години, преди една и как е сега.

На този фон моята задача е доста трудна – да сваля всякакво съмнение, че България се справя и да предотвратя вероятността за тази редукция на средствата от  ЕС.

В момента сме заснели 96 на сто от територията, която трябва да се качи на орто фото картата. Нейното изпълнение върви към 65 на сто. Дешифрирането ѝ, за да може стопаните да очертават имотите си и да вземат уникален номер, с които ще получават преките плащания от ЕК, е към 55 на сто. Работи се на две смени освен в София и в три центъра в страната. До края на ноември ще е готов одитът на Разплащателната агенция, на чиято база до 15 декември трябва да я акредитирам. Тази акредитация може и да се окаже условна, ако има и най-малката забележка от ЕК, както се е случило с предишните десет присъединяващи се.

Но зам.-директорите в Разплащателната агенция още нямат ресори и се знае, че на политическо ниво се води битка кой кои пари да поеме.

По различни информации се водят най-различни битки. Това не е драмата. Искам да подчертая дебело, че в преструктурирането на фонд “Земеделие” в Разплащателна агенция и разпределянето на новите функции не трябва да има и най-малък политически нюанс. Става въпрос за независим орган и ако се допусне другото, ще е изключително лошо за нашата страна. Това е неприемливо.

Онзи, който си мисли, че като поеме ресор с голямо финансиране, ще завалят големите пачки, хал хабер си няма. Няма пачки, има проекти, има комисии, одобряване и само с документи за извършената работа се изплащат парите.

Вие самият изнесохте информация, че се лобира във фонд “Земеделие” за финансиране на проекти по САПАРД, значи има механизми за възползване.

Аз изнесох информация до компетентните органи за опити да не се изпълняват коректно плановете и по този начин някой може да получи повече субсидии отколкото му се полага. Схемите за това са много. Пише се едно оборудване, доставя се друго – на по-ниска цена. При строителството например трябва да се излее бетонна площадка 50 см, тя се прави 20 см.       

Неразбирането на механизмите за европейското финансиране води до лошите сигнали към ЕК, които дават аргументи на хората против страната ни да кажат: Не, не, на тия работата им не е чиста и ще им намалим финансирането тук, а за това няма да им дадем пари.

Не разбирам защо е така. Има национална сметна палата за контрол върху изразходваните средства, за това е Европейската сметна палата, има си и други органи за одитиране като АСПА и ОЛАФ, които работят по сигнали. Такива одити ще има постоянно в Разплащателната агенция, за да се гарантира, че парите ще отидат при онези, които имат право да ползват плащанията и се докаже, че са коректни.  Не може да има изключение. Става въпрос за единен механизъм, който се прилага сега за 25 страни, а от догодина – за 27.

Трябва да се разбере, че не се дават готови пари, а те идват впоследствие. Затова през първата година ще се харчи национално финансиране. Имаме предвидени 385 млн. лева за преки плащания. За пазарна подкрепа 258, 2 млн. лв., а за развитие на селските региони 104,8 млн. лв. Общо 748 млн. лв. са парите само за селскостопанска политика за 2007 г.

Ще успеят ли да се усвоят всички тези пари в земеделието?

Това, което сме заложили в нашия бюджет, смятаме, че е напълно изпълнимо в този мащаб с ритъма, който сме си създали.

Става въпрос за сериозна сума, която за първата година трябва да се осигури от националния ни бюджет, а той се очаква да е доста тежък заради финансирането на другите сектори и заради членския внос в ЕС. Ще може ли хазната да поеме тези плащания в предвидения размер?

Земеделието и изпълнението на общата селскостопанска политика на ЕК са най-безпроблемните за бюджет 2007 г., защото става въпрос за възстановими средства. И да се натовари хазната с тях и да ги изразходва в пълна степен, те ще влязат пак вътре от евробюджета. 

В същото време Министерството на финансите не е склонно да даде средства за национално съфинансиране на преките плащания...

Тепърва влизаме в интензивни разговори, включително и за средства за тютюневата политика на страната. Изготвя се едно писмо до Главна дирекция “Земеделие и селски райони” на ЕК, с него ще поискаме тригодишен период, в който държавата да продължи да провежда съществуващата към момента политика за подпомагане на тютюнопроизводството. Но всички тези помощи вече ще се дават през схемата за единно плащане на обработваема площ.

Все пак може ли да се очаква някакъв процент национално съфинансиране?

Не са изчистени параметрите, защото много тежка става макрорамката на бюджета и в този смисъл аз съм заявил своята готовност да се спрат и някои национални политики в земеделието.

Кои?

Въпрос на решение е, но не можем да продължим с всички досегашни национални политики, защото ще се появи допълнителното финансиране за европейските политики, отделно ще има парични нужди за изпълнение на ангажиментите ни към ЕС – например всяка година трябва да се обновява с известен процент орто фото картата, задават се нови изисквания за ветеринарните пунктове.

Тоест някои от секторите ще получат твърде много финансиране. Кои отрасли може да бъдат орязани по националните политики?   

Това не е толкова лесно да се реши и аз не мога еднолично да спирам национални политики.

Все пак какво е вашето виждане?

Мен ако ме питате, всяка национална политика има своя смисъл. Риторичен въпрос: Може ли да се ореже финансирането за горите, или подкрепата на селскостопанската наука?  По-скоро ще се мисли за публично-частно партньорство в някои сектори, други дейности да се извадят на аутсорсинг. Не може на 100 процента да ликвидираме националните средства за даден отрасъл.

Споделяне

Още от Европа

Одобрявате ли поисканото от здравния министър затваряне на държавата?