ЕК отново призова за присъединяване на България и Румъния към Шенген

Приемането на България и Румъния в Шенген е не само политически честно, но е и необходимо от гледна точка на сигурността. Това заяви на пресконференция в Брюксел еврокомисарят по вътрешните работи Димитрис Аврамопулос.

Шенгенското пространство е едно от основните постижения на ЕС и сме твърдо решени да го защитим, съхраним и укрепим, добави той. В общо пространство без гранични проверки съществуват общи заплахи за сигурността. Затова трябва да направим всичко възможно, за да запазим крехкото равновесие между свободното движение и сигурността. Можем да постигнем това единствено със съгласувана и единна шенгенска правна рамка, която включва Румъния и България, посочи Аврамопулос, цитиран в сряда от БТА.

Комисията отново призова Съвета на ЕС да вземе скоро решение за приемането в Шенген на България и Румъния.

За да могат държавите от ЕС да се противопоставят на заплахите заедно, крайно време е България и Румъния да се присъединят към Шенген. Съветът следва да вземе решението за одобряване на тяхното присъединяване и за премахване на проверките по вътрешните граници между тези две държави и техните съседи от ЕС. България и Румъния са доказали способността си да защитават външните граници на ЕС и затова следва да станат станат част от Шенген, заявява комисията.

Преди две седмици по време на годишната си реч за състоянието на съюза пред Европейския парламент председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер също призова държавите членки незабавно да отворят вратите на Шенген за България и Румъния.

"Ако искаме да засилим защитата на външните си граници, трябва да отворим Шенгенското пространство за България и Румъния незабавно. Трябва да позволим и Хърватия да стане пълноправен член на Шенген, след като изпълни критериите“, заяви Юнкер.

Европейските институции периодично призовават за приемането на двете страни в Шенген, тъй като те са изпълнили техническите условия за членство, но някои страни все още имат резерви заради пропуски на двете страни в борбата с корупцията и организираната престъпност.

Едва ли и този път от призивите на ЕК ще произтече нещо по-различно.

Ден след речта на Юнкер Германия обяви, че не иска нови страни да се присъединяват към Шенгенското пространство за свободно движение в близко бъдеще. Германският вътрешен министър Томас де Мезиер уточни, че споделя визията на Юнкер. "За да сме честни обаче, ще има дълъг път за изминаване", добави той.

Ден по-късно Холандия стана поредната държава, която отхвърли призива на председателя на Европейската комисия. Холандският премиер Марк Рюте потвърди, че няма промяна в позицията на страната му, която е категорично срещу приемането на двете балкански държави в зоната за свободно движение.

"Юнкер е романтик. Мисля, че когато някой има видения, трябва да се консултира с лекар", коментира Рюте, цитиран от "Ромъния либера". По думите му "има твърде много опасения за контрола на границите и корупцията" в България и Румъния.

Водещи австрийски политици от различни партии също подкрепиха тази позиция.

Същевременно в сряда Европейската комисия предложи промени в Шенгенския кодекс, свързани с възможностите за възобновяване на граничните проверки в случай на необходимост, възникнала от постоянните заплахи за обществения ред и вътрешната сигурност.

ЕК предлага възобновяването на проверките да остане последна възможност, като същевременно сроковете за действието на извънредните мерки се удължават. Според комисията досегашните срокове може да бъдат недостатъчни, когато държавите са изправени пред променящи се сериозни заплахи. Комисията предлага сроковете да се удължат на една година (вместо шест месеца). Държавите ще могат да продължат проверките и след този срок с одобрение на Съвета на ЕС.

Удължените срокове след първата година на проверките ще бъдат с по шест месеца, най-много три пъти и общо най-дълго за две години.

Заради миграционния натиск ЕК разреши в последните години Австрия, Германия, Дания, Норвегия и Швеция да възстановят граничните проверки в Шенген.