ЕК прие по-стриктни санкции за нарушение на бюджетните правила в еврозоната

Европейската комисия предложи по-стриктни санкции, които ще имат полуавтоматичен характер и ще се налагат на страни от еврозоната, които нарушават бюджетните правила на ЕС. Предложенията бяха одобрени в сряда, на фона на протести, организирани от профсъюзите срещу мерките за икономии.

"За държавите членки на еврозоната новите механизми ще позволят налагането на по-стриктни санкции", се посочва в съобщение на ЕК. Всяка страна от еврозоната, която надвиши бюджетния си дефицит над лимита от 3% ще внася в бюджета на ЕС депозит от 0.2% от Брутния си вътрешен продукт (БВП). Същият депозит е предвиден за страните от еврозоната, чийто темп на нарастване на разходите е по-бърз от процента на растеж на БВП в средносрочен план. Депозитът ще бъде върнат на държавата едва когато реши проблема. Ако не спазват отправените им препоръки, той ще се превърне в глоба.

Освен това Брюксел планира да санкционира държавите, които надвишават разрешения праг на дълга от 60% от БВП и не го намаляват достатъчно бързо, за да го върнат в тези рамки.

Комисията предвижда да поиска от тях да намалят дълга си със "задоволителен темп" или отклонение с 1/20-та между дълга им и годишния праг от 60%. Ако не го направят, срещу тях може да бъде предприета процедура за "прекомерен дефицит", каквато се предвижда сега за надхвърляне на 3%-я лимит на дефицита. При откриването на подобна процедура Брюксел предвижда държавите да направят депозит от 0.2% от БВП. Мерките, предложени в сряда от ЕК, не предвиждат спиране на еврофондовете за държавата в нарушение.

Строгите мерки на ЕК срещу страните с висок бюджетен дефицит стана повод за масовите демонстрации в Брюксел в сряда.

Протести имаше също така в Гърция, Италия, Ирландия и Латвия.

Обща стачка в Испания пък блокира транспорта и други публични услуги.

Това първата обща стачка в страната от осем години насам, но тя едва ли ще накара премиерът социалист Хосе Луис Сапатеро да се откаже от плановете за съкращаване на заплати, орязване на разходи, пенсии, както и реформа на трудовия пазар.

Според проучвания 55% от испанците подкрепят стачката, но само 18% участват в нея. 70% не вярват, че тя ще промени нещо, тъй като тежките социални реформи на правителството изглеждат неизбежни.

Конфедерацията на европейския профсъюз обяви, че най-малко 100 000 човека са се включили в общоевропейския протест в Брюксел, но според анализатори протестите са твърде малки и едва ли ще отклонят правителствата на страни с големи дългове от мерките им за намаляване на публичните дефицити.

Протестът в Брюксел се провежда под наслов "Не на строгите мерки, разкриването на работни места и растежът да са приоритет". Полицията загради европейските институции, банки и магазини в белгийската столица.

Европейската конфедерация на синдикатите съобщи, че финансовата криза е оставила 23 млн. души в ЕС без работа и се опасява, че строгите мерки на някои европейски правителства може да задълбочат проблема.

"Не ние причинихме кризата. Сметката трябва да бъде платена от банките, а не от работниците", обявиха от синдикатите.

Работниците в много от европейските страни са разочаровани, че те плащат за грешките във финансовия сектор, отбелязва ББС. Възстановяването все още е нестабилно, а в някои страни все още не е започнало.

Под натиска на инвеститори, които се опасяват от нова криза по гръцки модел, Ирландия се готви да обяви сериозна сума за спасяване на "Англо-айриш банк" (Anglo Irish Bank), докато правителството и лидерите на опозицията в Португалия спорят за съкращенията на разходите и повишението на данъците, целящи да съкратят нарастващия дефицит на страната.

Председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу коментира, че ситуацията в родната му Португалия е сериозно и правителството трябва да се придържа към поставените фискални цели.

"Португалия трябва да покаже отговорност", каза той.

Според синдикати работниците в ЕС може да се окажат най-големите жертви на финансовата криза, която тръгна от банкерите и търговците.

В Гърция и Ирландия безработицата е достигнала най-големите си нива от десет години насам, а в Испания се удвои в последените две години.

Правителството във Великобритания планира да ореже разходите с до 25% в някои области. Във Франция пък има гневни протести срещи планираното увеличаване на пенсионната възраст.