ЕК признава за зелени инвестициите в природен газ и ядрена енергия

Европейската комисия съобщи, че е постигнала политическо решение да предложи газът и ядрената енергия да бъдат възприемани като преходни ("зелени") горива в преследването на целта за природосъобразна икономика до 2050 година. Това е резултатът от политическия компромис, за който дори ЕК се съгласи, че е объркан.

"Днешният делегиран акт може би е несъвършен, но това е реално решение. То ни придвижва напред към нашата ултимативна цел – въглеродна неутралност", заяви на пресконференция в сряда еврокомисарят по финансовите въпроси Марейд Макгинес.

Делегираният акт определят технологиите, които ще се смятат за зелени съгласно регулацията за таксономията на ЕС( Taxonomy Regulation). Целта е да се помогне за инвестирането на огромни финансови средства, за да бъдат постигнати климатичните цели на ЕС – съкращаване на въглеродните емисии с 55 процента до края на десетилетието и постигане на климатична неутралност към средата века, припомня сайтът "Политико".

Според оценки на ЕК ще са необходими около 520 милиарда евро, които да бъдат инвестирани за реализиране на зеления преход, като по-голямата част от финансирането се очаква да бъдат частни капитали.

Еврокомисарят Марейд Макгинес поясни, че решението на ЕК не е свързано с европейската енергийна стратегия, а цели осигуряването на яснота за частните инвеститори. По нейните думи енергийният преход няма да бъде възможен без привличането на частни средства, предаде АФП.

Макгинес уточни, че ЕК се стреми да улесни привличането на частен капитал в полза на обществената цел. Не говорим за енергийна политика, а за подход към финансовите пазари, заяви тя.

В предложението на ЕК се предвижда държавите от ЕС да запазят отговорността си при определянето на т. нар. енергиен микс - разнообразието от използвани енергоизточници. ЕС не насочва инвестиции в определени сектори, нито забранява, заяви Макгинес.

В предложението е записано, че газът и ядрената енергия имат своето място при прехода от употреба на въглища към използване на възобновяема енергия. Предложението е свързано с бъдещите енергийни проекти, които ЕК ще подкрепя чрез европейския бюджет.

ЕК предава предложението за оценка на Съвета на ЕС и на Европейския парламент.

Решението на тези две институции се очаква в срок от четири месеца, като всяка от тях може да поиска удължаване с два месеца.

В Съвета на ЕС предложението може да бъде отхвърлено с мнозинство от две трети, а в ЕП - с половината от подадените гласове на пленарно заседание. Ако няма възражения, предложението на ЕК може да влезе в сила от 1 януари догодина.

Учени и природозащитници вече реагираха гневно на предварителния проект, представен през декември, който според тях ще "позелени" екологично вредни инвестиции и ще компрометира надеждността на цялата рамка на ЕС за зелено финансиране.

Но окончателната версия на документа, представен на 2 февруари, е още по- разхлабена по отношение на спорни енергийни технологии, което още повече разгневи неправителствените организации.

"Бих искала да съобщя за опит за грабеж, моля. Някой се опитва да вземе милиарди евро от възобновяемите източници и да ги закопае в технологии, които – като ядрените, например, или не допринасят с нищо в борбата с климатичната криза, или активно влошават проблема – като изкопаемия газ", заяви Ариадна Родриго от организацията Greenpeace EU Sustainable Finance веднага след като излезе предложението на ЕК.

По думите ѝ подозренията са, че централата на ЕК се е маскирала като някой, който иска да бъде приеман на сериозно по отношение на климатичната и природната криза.

Еврокомисарят Макгинес обаче отхвърли обвиненията и подчерта, че сега предложената дефиниция е само временна.

Според нея не се дават индулгенции за ядрената енергия и природният газ. "Ние казваме много ясно, че това са инструменти в прехода, които ще ни позволят да стигнем там, където е нужно – повече възобновяеми източници", подчерта тя.

Правилата предвиждат новите газови електростанции, изградени до 2030 г., да се третират като спомагащи за прехода към климатичен неутралитет – дотолкова, доколкото те изместват централи, които горят въглища или мазут – да преминат към нисковъглероден газ като водород до 2035 г. и да останат под максималните ограничения за изхвърляните емисии в течение на 20 години.

Проектът от декември изискваше доказателство, че централите ще преминават на етапи към по-чист газ – 30-процентов дял до 2026 г. и 55-процентов дял до 2030 г., но влиятелни страни като Германия бяха недоволни, че тези изисквания са твърде тежки.

Съветниците на самата ЕК по темите от Платформата за устойчиво финансиране миналата седмица предупредиха с доклад от 44 страници, че етикетирането на газа като устойчив може да доведе до общо увеличение на емисиите.

Представител на ЕС заяви в сряда, че ЕК не е съгласна с този прогнозен модел.

Представените ни разчети са под въпрос, те приемат, че всички нови газови централи ще работят при максимален капацитет, което не се случва, каза представителят на ЕС, цитиран от "Политико". Ние вярваме, че ролята на газовите централи с времето ще намалява и те ще работят по-малко часове, с по-нататъшното преминаване към възобновяеми източници, допълва той.

Предложеният документ предизвика раздор в ЕК.

Еврокомисарят по бюджета Йоханес Хан, комисарят по кохезията и реформите Елиза Ферейра и външнополитическият комисар Жозеп Борел гласуваха в сряда против предложението, твърдят източници на "Политико".