ЕК прогнозира нисък растеж в България догодина - само 1.1%

Европейската комисия прогнозира сравнително нисък растеж на българската икономика догодина - едва 1.1%, става ясно от есенната прогноза на институцията, публикувана в петък. На този фон служебното правителство прогнозира 1.6% растеж, а Българската народна банка - 0.1%. Много от институциите обаче в момента ревизират прогнозите си, например БНБ. Скоро се очаква и ревизираната прогноза на Международния валутен фонд.

В последно време очакваният растеж на икономиката е основен обект на спорове между политическите сили в страната, които ще правят бюджетните си предложения въз основа на прогнозата за БВП. ГЕРБ твърди, че трябва да се подходи по-консервативно, докато "Продължаваме промяната" обръща внимание, че исторически Министерството на финансите и БНБ имат навика да правят изключително консервативни прогнози за растежа, които подценяват приходите и водят до лошо управление на публичните финанси. Според Асен Василев от ПП брутният вътрешен продукт, който беше 139 млрд. лв. през 2021 г. и се очаква да достигне около 162 млрд. лв. тази година, ще нарасне поне до 180 млрд. лв. догодина.

На 19 октомври Националният статистически институт (НСИ) обяви мащабна ревизия на брутния вътрешен продукт за 2021 г., според която той е нараснал със 7.6%, а не с предварително обявените 4.2%. Това се отрази и на данните за първата половина на тази година.

Според най-новата прогноза на Европейската комисия растежът на българската икономика ще достигне едва 3.1% тази година, въпреки че през първото тримесечие бяха отчетени 5.3% (4.2% преди ревизията), а през второто - 4.8% (4% преди ревизията).

Спрямо летните прогнози на ЕК, публикувани в средата на юли, очакванията за България са подобрени за настоящата година (през лятото се очакваше ръст от 2.8%), но перспективите за догодина са влошени (ръст от 2.3% в летните прогнози).

Потребителските настроения се влошиха през третото тримесечие на 2022 г., което предвещава стагнация в потреблението на домакинствата до края на годината, посочва ЕК. Очаква се то да остане слабо през 2023 г. и след това да се повиши постепенно през 2024 г., тъй като инфлационният натиск ще отслабне. Важен фактор, който ще ограничи частното търсене, са очакваните по-високи лихви през следващите две години.

Предвижда се инвестициите да се увеличат заради по-високото усвояване на средства от ЕС, включително по Плана за възстановяване и устойчивост. Силният ръст на износа в последно време се предвижда да се забави значително през втората половина на 2022 г. и през 2023 г., като най-вероятно след това ще се ускори умерено.

Прогнозата на ЕК за инфлацията в страната е за 12.8% през 2022 г. и забавяне до 7.4% догодина. Безработицата в България ще остане стабилна, поддържайки равнище от 5.2% през 2022 и 2023 г.

Според ЕК бюджетен дефицит на България тази година ще бъде 3.4% на сто от БВП - колкото обяви и Министерството на финансите. Догодина се очаква понижаване на дефицита до 2.8%, но това зависи от парламента.