ЕК ще пощади България заради риск от политическа дестабилизация

Рискът от политическа дестабилизация в България, блокиране на реформите и все по-голямо залитане към Русия са факторите, които ще предотвратят остър критичен доклад на Еврокомисията за страната ни и по-дълготрайно затягане на кранчето с еврофондовете. Това съобщиха пред Mediapool високопоставени представители от ЕК, пожелали анонимност поради чувствителността на проблемите, пред които се изправя ЕС с новоприетите си членки България и Румъния.

Докладът ще бъде готов през юли, експертната мисия на ЕК приключи тази седмица с проверки в МВР, ДАНС, Министерството на правосъдието, както и във ведомствата, които отговарят за изразходването на еврофондовете. Тежестта на критиките ще се фокусира върху неразкритите поръчкови убийства, чийто брой 150 от 2001 г. досега наскоро бе оспорен от новия министър на вътрешните работи Михаил Миков, който ги редуцира до 78. Дори и тази цифра, обаче, да се вземе за меродавна, тя няма как да промени основното заключение, че мафиотските екзекуции са тревожно много, а разкриваемостта и изправянето на поръчители и изпълнители пред съд – нищожни.

ЕК ще избере няколко показателни случая, за които ще проследи как е било процедирано и на тази база ще бъде направено обобщение на системните слабости.

Ще се посочи колко обвинения са повдигнати за поръчкови убийства и каква част от тях са във фаза преди повдигане на обвинение.

Има неща, които ЕК не иска и не може да каже директно на България в този доклад, заявиха пред Mediapool представители на Комисията. През последните седмици в Брюксел е коментирана безпрецедентна ситуация, при която ЕС може да стане причина за сваляне на правителство на страна членка. Прогнозите са, че това може да се случи в България, ако ЕК се придържа стриктно към критериите за оценка на т.нар. напредък на страната и в резултат на негативните изводи реши да наложи по-сериозни санкции като спиране на европейското финансиране до края на годината.

Докладът ще е балансиран и изцяло подчинен на политическия контекст, твърдят източниците. Опасенията са, че при негативен доклад и спиране на кранчето с европарите, в България ще настъпи политическа дестабилизация, а политиците ще използват това да внушават на хората, че за всички проблеми е виновен ЕС, което пък ще предизвика антизападни настроения. При умерено критичен тон и балансиран доклад, българските политици ще бъдат насърчени да продължат реформите – в противен случай не е ясно какъв курс би поело и едно ново правителство.

Другият съществен политически аргумент е свързан с фините настройки на отношенията ЕС – Русия. Като се има предвид, че България и в момента е силно зависима от Русия и енергийно, и политически, един звучен шамар от Брюксел би снел и последните останки на прозападна мимикрия сред управляващия елит, който ще види в тоя жест допълнителни аргументи за лоялност към Москва.

На фона на огромните проблеми, които ЕС има да решава със Сърбия и въобще със Западните Балканите, София е нужна поне като фасаден поддръжник на проевропейския курс.

Друг усложняващ ситуацията фактор е напрежението около новите тръбопроводи и отчаяните опити на Брюксел да намали зависимостта на Европа от руски енергийни доставки, като стартира проекта "Набуко". България участва в този проект, но освен това е сред доверените партньори на "Газпром" в конкурентния "Южен поток".

Тези и други аргументи ще накарат ЕК да направи компромис и да "пощади" България, като публикува един компромисен доклад. Нещо, което няма се случи за пръв път, тъй като се утвърди като практика в предишните години. Затова и "най-страшното" , състоящо се от остри критики и предупреждения за безпрецедентни санкции, минава преди самото излизане на доклада.

Представители на ЕК уточниха, че документът ще направи оценка за периода юли 2007 – юли 2008 г., независимо, че в началото на годината имаше междинен доклад. Като позитивно ще бъде оценено назначаването на нов вицепремиер, който отговаря за еврофондовете.

Проблемите с усвояването на европейските пари ще бъде друг акцент в доклада.

Очаква се да бъде отделено специално внимание на ДАНС – по какъв начин създаването на новата суперагенция е променило възможностите на българските власти да се справят с организираната престъпност и корупцията, какво може да върши агенцията и какво върши, как да се използва по-пълноценно нейното съществуване.