Няколко страни членки на ЕС не покриват минималните стандарти на основните принципи, върху които се основава върховенството на закона – независимост на съдебната власт, свобода и плурализъм на медиите, антикорупционни мерки и разделение и баланс между властите, обяви Европейската комисия в сряда.
В първата си цялостна оценка за върховенството на закона във всички страни от ЕС, Комисията очаквано постави проблемите с Полша и Унгария, които са изправени пред наказателни процедури в Брюксел заради нарушение на демократичните принципи, пише сайтът "Политико".
Докладът обаче съдържа сериозни констатации и за много други страни, които не спазват минималните демократични стандарти, необходими за членство в ЕС. За Малта например са изтъкнати проблеми с ширещата се корупция и дълго отлагане на съдебни дела; за България централен е проблемът с безотчетния и недосегаем главен прокурор; в Чехия тревога буди липсата на достатъчна защита за хората, сигнализиращи за корупция и нередности, както и регулирането на лобизма.
За Румъния са посочени противоречивите промени по отношение на правосъдната система, които имат негативно отражение върху нейната независимост, а цялостната рамка поставя под въпрос устойчивостта на антикорупционните мерки.
ЕК отчита, че в Хърватия, България, Чехия, Естония, Гърция, Италия, Литва, Румъния и Словакия, са приети стратегии за противодействие на корупцията. Комисията настоява, че е необходимо ефективно прилагане на тези документи и следене на напредъка. В доклада се казва, че пред България остават сериозни предизвикателства, за да бъдат възприемани антикорупционните служби като независими, обективни и безпристрастни. Комисията изразява очакване за последователни окончателни присъди за корупция на високо равнище.
ЕК дава примери с България, Ирландия, Гърция, Малта, Чехия, Полша и Португалия, като страни с мерки за предотвратяване на корупцията, но е необходимо тези мерки да бъдат прилагани, включително с наказания при нарушения, свързани с подаване на неверни имуществени данни, лобизъм и конфликт на интереси.
"Политико" отбелязва, че независимо от констатациите, санкции срещу страни членки за нарушения на демократичните ценности едва ли ще има, поради залегналото в договорите на ЕС изискване решенията в Съюза да се взимат с единодушие.
ЕК излази надежда докладът да помогне да се развие новия механизъм за върховенство на закона. Усилията да се обвърже върховенството с еврофондовете се натъкна на сериозна съпротива от Полша и Унгария.
В резултат на това Съветът на ЕС в сряда предложи компромис, който според мнозина ще обезсили възможността за временно спиране на еврофинансирането за страни, които имат проблеми с върховенството на закона.
Зам.-председателят на ЕС Вера Йоурова, която представи доклада, призна ограничените правомощия на ЕС. По думите ѝ докладът е "механизъм за превенция" с три основни цели: "Да идентифицира на ранен етап потенциалните проблеми с върховенството на закона; да прави това на базата на диалог с всяка страна членка; да укрепва цялостно върховенството на закона в ЕС".
ЕК обаче внимателно избегна да отравя конкретни политически препоръки, описвайки ситуацията и актуалните развития във всяка от 27-те държави, като при посочването на определени проблеми най-често използва думата "притеснения" (concerns).
Докладът освен това отчита съответните промени, произтичащи от извънредните мерки заради пандемията от Covid-19. Пандемията все още не е отминала и в някои държави все още се прилагат извънредни мерки или извънредно положение. В доклада се посочват част от въпросите, повдигнати в рамките на националните дебати и правната и политическата реакция на кризата. Например промяната или спирането на действието на обичайните национални механизми за взаимозависимост и взаимоограничаване на властите може да постави особени предизвикателства пред върховенството на закона. Има няколко добри примера, при които решенията на националните съдилища или участието на омбудсмана са оказали положително въздействие върху предприетите извънредни мерки. Комисията заявява, че ще продължи да следи въпроса до постепенното премахване на извънредните мерки.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
1 коментар
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
В частта за България
„Съдебната реформа в България е постепенен процес с важни последици за съдебната независимост и общественото доверие. Остават предизвикателствата, особено по отношение на необходимостта от финализиране, като се вземе предвид становището на Венецианската комисия, процесът на реформа, започнал през 2019 г. по отношение на правните процедури относно ефективната отчетност и наказателната отговорност на главния прокурор. Съставът и функционирането на Висшия съдебен съвет и неговия …
инспекторат също са предмет на допълнителен дебат, което води до нови предложения за реформи. По-общо се съобщава, че нападенията срещу съдебната власт се увеличават без адекватна реакция на компетентните органи. Отменени бяха противоречиви разпоредби относно автоматичното спиране на магистратите в случай на наказателно разследване и задължението на магистратите да декларират членството си в професионални организации“. Това гласят част от констатациите в доклада в частта относно България.
По отношение на страната ни се подчертава, че през 2017 и 2018 г. България извърши цялостна реформа на своите правни и институционални антикорупционни рамки. „Реформата доведе до подобрено сътрудничество между съответните органи. През първата половина на 2020 г. бяха започнати редица разследвания на високо равнище и бяха повдигнати обвинения по редица дела. Новите реформи осигуряват публичен достъп до декларациите за собственост и интереси на висши държавни служители, което може да се счита за добра практика“, констатират от ЕК.
„Предстои да се установят солидни рекорди на окончателните присъди по дела за корупция на високо ниво. По-добрата и ефективна комуникация по отношение на разработването и прилагането на антикорупционната стратегия би била от полза. Важно е властите да разполагат с достатъчно ресурси, за да могат да се борят ефективно с корупцията. Съществува правна рамка за конфликт на интереси, но все пак съществуват опасения по отношение на лобирането, което остава нерегламентирано от закона, както и прозрачността и предвидимостта на законодателния процес в страната“, казва още докладът относно България.
Що се отнася до медийния плурализъм, в доклада на ЕК се посочва изрично, че българската правна рамка се основава на набор от конституционни гаранции и законодателни мерки, като Закона за радиото и телевизията. Регулаторният орган за аудиовизуални медии (СЕМ) се счита за независим и прозрачен за своите дейности, но на Органа липсват ресурси за ефективно изпълнение на задачите му. Липсата на прозрачност на собствеността върху медиите се счита за източник на безпокойство.
„Въпреки ограничените ресурси, функционирането на националните институции по правата на човека продължава да се подобрява“, пише още в доклада.