Екопредизвикателството на члеството в ЕС

 

Габриела Каняс, в. Ел. Паис
22 октомври 2002

Присъединяването към европейския клуб предполага наличието на високи стандарти в областта на екологията и следователно струва твърде скъпо. Европейската комисия /ЕК/ е изчислила, че 10-те страни, които ще бъдат приети до 2004 г. ще трябва да изразходват около 2-3 процента от БВП в продължение на две десетилетия. В същото време прилагането на действащите норми в областта на екологията, ще им струва между 80 и 110 млрд. евро. Към тази сума трябва да се прибавят и скъпоструващите проекти по обновяването или закриването на ядрения сектор. Осем ядрени реактори от съветски тип са морално остарели и дните им са преброени.

Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Литва, Латвия, Малта, Полша, Словакия и Словения са десетте страни, които след две години ще станат част от ЕС. България и Румъния ще трябва да чакат до 2007 г. Тези страни ще станат част от едно законодателство, което съдържа повече от 200 норми, отнасящи се до околната среда. ЕС има най-високите стандарти в света по отношение на рецилклирането на отпадъци, пречистване на водите и др.

Наред с това въпросните страни имат доход на глава от населението, много по-нисък от средния за ЕС, промишленост, която произвежда с твърде остарели технологии, както и енергийни източници, които са неефективни и замърсяващи. ЕК договори с всяка една от страните-кандидати различни срокове за влизане в действие на много от разпоредбите на европейското законодателство, които няма да могат да се приложат през 2004 г. Направените усилия обаче са огромни, благодарение също така и на средствата от европейските фондове. Един много показателен пример в това отношение е т.нар. Черен триъгълник, зона, разположена между Чехия /Бохемия/, Полша /Силезия/ и Германия /Саксония/. В тази индустриална зона от комунистическо време се произвеждаше 75 на сто от електрическата енергия на бивша Чехословакия. Замърсяването на околната следа надвишаваше 30 пъти установените от ЕС граници, а това водеше до висок процент на страдащи от респираторни проблеми в региона. Днес, след около 30 години съвместна дейност между споменатите три страни и ЕК, въглищата бяха заменени с газ и емисиите се пречистват от специални филтри, които предотвратяват замърсяването на въздуха. Започнато беше и залесяване на зоната.

Сигурността на ядрените централи в страните, които скоро ще се присъединят към ЕС е един от въпросите, които най-много безпокоят Брюксел. По-голямата част от действащите реактори са конструирани по съветски проект. След като проучи състоянието им, ЕС поиска затварянето на 8 от тях с мотива, че оптимизирането на тяхното равнище на безопасност ще струва твърде скъпо. Словакия, Литва и България поеха ангажимент към ЕС да затворят своите реактори в периода 2003 г. - 2010 г. В замяна на това ЕС поема 15 на сто от цената на операцията, което означава между 200 милиона и 1 млрд. евро на реактор.

Най-трудните преговори бяха тези с най-опасната централа - Игналина в Литва. Литовското правителство не е потвърдило окончателното затваряне на реакторите. Игналина разполага с два реактора, които са подобни на тези в Чернобил в Украйна - централата, която през 1986 г. причини най-голяма ядрена катастрофа от граждански тип. Обещанието за извеждане от експлоатация на реакторите не пречи на Литва да инвестира всяка година значителни финансови средства за подобряване на сигурността на централата. Според експерти от ЕС обаче това не е достатъчно, за да може Игналина да изпълни критериите за безопасност. Енергийният сектор на Литва, както и на много от страните от бившия комунистически блок, е все още твърде зависим от Русия, която също така тревожи Брюксел. ЕС се опитва да постигне споразумение с Русия във връзка с безопасността на ядрените централи от първото поколение, работещи в непосредствена близост до територията на съюза. В замяна на това ЕС ще премахне наложените пред повече от 10 години ограничения за износ на руски ядрен материал, както предложи еврокомисарят по енергетиката Лойола де Паласио.

По БТА, заглавието е на mediapool.bg