Експерти препоръчват застраховане срещу лекарски грешки

Необходимо е да се разработи ефективна система за застраховки от лекарски грешки, която да започне да изплаща компенсации на потърпевшите. Това препоръчва доклад на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване, изготвен с подкрепата на Българския лекарски съюзи и Съюза на съдиите в България.

В анализа се посочва, че решаването на проблема със застраховането от лекарски грешки трябва да има и участие на съда. "Вероятно първите присъди за изплащане на застраховки на потърпевши лица ще доведат до катализиране на процеса", се посочва в документа.

Проведеното в рамките на проекта представително проучване показва, че като жертви на лекарски грешки през последните 5 години се определят 8.3% от българите или приблизително 1.66% средно годишно. Същевременно потърпевшите лица, потърсили отговорност за допусната лекарска грешка през последните 5 години, се движат в диапазона 5-15 хиляди, като между 2 и 6 хиляди са тези, които са го направили извън здравната система. В 60% от случаите, при които е потърсена отговорност за лекарска грешка, е ставало въпрос за смърт на близък.

Докладът констатира, че колкото е по-лошо здравословното състояние на един човек, толкова по-рядко той смята, че е станал жертва на лекарска грешка. Като жертви на лекарски грешки по-често се самоопределят лица от най-активната част от населението – млади, образовани, живеещи в най-големи градове, по-често жени.

Докладът констатира още, че съществуващата система за професионална застраховка на лекарите в момента е безсмислена. В София, при най-рисковите специалности, като хирургията и анестезиология, най-скъпите застраховки са 45 лв. еднократно в рамките на годината.

Според запитани прокурори, съдии и ръководители на здравни институции, най-видимите и социално най-неприемливите медицински инциденти са свързани със смърт на родилки и новородени.

В юридическата част на доклада се подчертава, че информираното съгласие, в резултат на което се изисква подписването на документ, често е в неразбираем за пациента вид.

Като препоръка се откроява и създаването на национална система за статистическа регистрация на отклоненията и инцидентите при лечение. Предлага се и създаването на независим орган – бюро за извършване на съдебно-медицински експертизи за нуждите на правораздаването, както и разработване на необходимата правна рамка, чрез която да бъдат създадени гаранции за независимостта и продължаващата специализация на вещите лица от това специализирано звено.

Сред предложенията е и създаване на гаранционен фонд за подпомагане, финансова компенсация и финансово обезпечаване продължаващото лечение на лица, пострадали от лекарска грешка или небрежност.

Друга идея е изграждането на единен национален регистър на лошите практики, който да улеснява съдебната система и да бъде дисциплинираща мярка за действащите лекарски практики.

Докладът е изготвен в рамките на проект "Подобряване ефективността на съдебната система при решаване на дела, свързани с лекарски грешки или небрежност и повишаване защитата на правата на пациентите".