Експерти за социалните мерки: Защо първо на пенсионерите?

Новият финансов министър харчи твърде много, смятат икономисти

Експерти за социалните мерки: Защо първо на пенсионерите?

Все повече критики от експертната общност срещат социалните мерки за справяне с коронакризата, обявени от правителството в понеделник. Аргументите са, че става дума за неразумно и неефективно харчене на пари от бюджета, насочено към социални групи като пенсионерите, които не са сред най-засегнатите от кризата.

Николай Василев: Защо първо на пенсионерите?

"Защо първо на пенсионерите?" Тoзи въпрос като икономист постави бившият министър на икономиката и държавната администрация Николай Василев в интервю за "България он ер" по повод предложението всички пенсионери у нас да получат надбавка от 50 лв. на месец към пенсиите си в следващите три месеца.

"Голяма част от тези мерки са просто социални раздавания, които можеха да се случат всяка година без криза или пандемия", заяви Николай Василев.

Според него никой в публичния сектор не е пострадал от кризата. "Получават си своите плащания за сметка на данъкоплатците. А губещите са хората с бизнес. Икономиката ще спадне примерно със 7%, а спрямо миналата година пенсиите са увеличени с 6.3%. Пенсионерите са много по-добре, много повече пари отиват за пенсии тази година. Тези пари трябваше да бъдат насочени към работещата част на икономиката - да се спасяват бизнеси и работни места", коментира бившият вицепремиер.

Икономистът изтъкна и позитивната новина в случая - че ставало дума само за над 1 млрд. лева разходи, за финансирането на които няма да се тегли нов дълг.

Според него категорична грешка са новите идеи за сваляне на ставката на ДДС. "Новата грешка с намаления ДДС за вино и бира надмина всички мои представи", каза Василев.

Той не одобрява и увеличението на парите за безработните. "Ако някой се е осигурявал и е безработен, той и сега получава от НОИ своите обезщетения. Защо увеличаваме парите на безработните? Покупателната способност не е намаляла, няма инфлация в момента", коментира още бившият министър.

Василев подчерта, че най-важното е държавата да реши медицинския проблем - да бъде намален броят на жертвите, да няма карантина и изолация.

Йордан Христосков: Даването на пари на калпак е демотивиращо

"Една пенсионна система трябва да дава на хората онова, което те имат като принос в социалното осигуряване и в частност - в пенсионното осигуряване. Даването на пари на калпак води до това близо половината от пенсионерите да получават една и съща пенсия, което демотивира хората да се осигуряват върху истинските си доходи и да получат едно справедливо възнаграждение за осигурителните си вноски". Това коментира пред БНР проф. Йордан Христосков, бивш социален министър и бивш управител НОИ, сред създателите на тристълбовия пенсионен модел у нас.

Проф. Христосков определи социално-икономическите мерки на правителството като "политически", "направени по принуда, за да продължи по-дълго агонията и да се задържи на власт това мафиотско правителство".

По думите на Христосков пред пенсионната система стои неблагоприятно бъдеще. "Тя непрекъснато натрупва дълг в резултат на това, че приходите, които ще постъпват в следващите години, са много по-малко и трябва да се търси решение на този дълг. Едно от решенията е поддържане на Сребърния фонд. Създаването на стабилен фонд, който да гарантира бъдещите плащания в пенсионната система, е сериозна политика, с която да се занимава правителството, а не да раздава пари на калпак", каза експертът.

Според Христосков друг проблем са ниските вноски в частните пенсионни фондове. "Всички държави в Европейския съюз, особен в западната част, насърчават капиталовото осигуряване, тоест, хората сами да спестяват за бъдещата си пенсия заради лошата демографска картина. България наказва участието във втория стълб с това, че намалява с около 25% пенсията от публичната солидарна система… Нямаме решения дори какви видове пенсии ще се плащат от универсалните пенсионни фондове", посочи Христосков.

Димитър Чобанов: Новият финансов министър харчи твърде много

"С новия министър на финансите държавата започва доста сериозно да харчи, което може да стане причина за притеснение", каза в интервю за БНР Димитър Чобанов, икономист от Института за икономика и политики към УНСС във връзка с новите мерки на правителството за спасяване на икономиката.

"Досега подходът на правителството беше доста предпазлив към кризата, тъй като тя е свързана с изключително много несигурност. Нямаме никаква яснота нито по здравните, нито по чисто икономическите аспекти – колко ще продължи кризата не знаем. И този подход на правителството досега беше правилен, това предпазливо поведение беше правилно", посочи Чобанов.

По думите на икономиста това, което изведнъж се случва, е, че започва много сериозно харчене на бюджета. Използват се натрупаните резерви и правителството казва, че засега няма да взима заеми, а ще изхарчи наличното. "И въпросът е, ако кризата не свърши, след като се изхарчи наличното, какво се случва след това", попита икономистът. Според него, ако се върви към заеми, е възможно през това време условията на финансовите пазари да се влошат и финансовата стабилност на България да бъде поставена под сериозно съмнение.

"Част от разходите, които сега ще се направят, не им е сега точният момент, както и лишаването от буферите", категоричен е икономистът.

Според Чобанов мерки като увеличението на заплати в бюджетния сектор, които се оправдават с пандемията, а всъщност нямат нищо общо с нея, не бива да се правят. Единствено е заплащането на нощния и извънредния труд за работещите във МВР.

Според Димитър Чобанов надбавките за пенсионерите е трябвало да бъдат насочени само към хората с най-ниски пенсии, към които по принцип винаги са насочени извънредните надбавки, защото според икономиста именно те са в най-голяма нужда.

Като смислена социална мярка Димитър Чобанов посочи финансирането на социалните асистенти за хората с увреждания.

Споделяне
Още по темата
Още от България