Електрооператорът поема мрежата и дълговете на НЕК

"Електроенергийният системен оператор" (ЕСО) да поеме електропреносната мрежа, която в момента е на "Националната електрическа компания" (НЕК) заедно с обезпечените с тези активи дългове към банки. Това предвижда обсъждан в момента с кредиторите на НЕК нов модел за разделяне на двете дружества, съобщи пред журналисти във вторник зам.-министър на икономиката и енергетиката Иван Айолов. От думите му обаче не стана ясно каква част от общо близо 500-те милиона евро дългове по кредити на НЕК ще бъдат поети от ЕСО.

Разделянето на НЕК и ЕСО е изискване на Третия либерализационен енергиен пакет на Европейската комисия, с чието изпълнение България закъснява над две години. Страните членки трябваше до 3 март 2011 г. да разделят енергийните си активи, така че преносните мрежи да се управляват от независими компании, гарантиращи достъп на доставчиците до капацитета на инфраструктурата. България реши, че ЕСО, която бе дъщерно дружество на НЕК и управлява, но не притежава електропреносната мрежа, да бъде прехвърлена в активите на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ), който притежава НЕК. НЕК пък трябваше да даде на ЕСО мрежата си, която обаче представлява обезпечение на редица кредити на "Националната електрическа компания".

Така през май 2012 г. БЕХ нае консорциум от четири фирми "Хулихан Локи (Юръп) Лимитид", който трябваше да представи модел за разделянето на двете дружества, така че да изпълнява изискванията на банките кредитори. Предложеният вариант обаче не е бил приет от сегашното правителство. Според доклад на министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев от края на юли, моделът "не отговаря на настоящите и планираните финансови параметри на дружествата и действащата регулаторната рамка". Освен това не можело да се използва "за управленски цели, за одобрение от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и Европейската комисия и за преговори с кредиторите на НЕК".

От документа става ясно, че част от кредиторите не са съгласни активите, свързани с преносната мрежа, да бъдат прехвърлени от НЕК в ЕСО поради липсата на приемлив финансов модел и рискове, свързани с обслужване на заемите.

Затова и договорът с "Хулихан" е прекратен, а за услугите на консорциума, от които не са се възползвали управляващите, са платени 4 304 681 евро без ДДС. Тогава Стойнев прогнозира, че отделянето на двете дружества ще се забави с още шест месеца и ще се работи по нов модел.

Сега Айолов заяви, че въпросният модел е готов и усърдно се консултирал с Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка и "Креди Суис", които са сред общо деветимата кредитори на НЕК. Възприетият принцип бил "дълговете да следват мрежата". От общо 483 млн. евро заеми, които НЕК е получила, обаче едва 68.5 млн. евро са за модернизация и развитие на енергийната ѝ мрежа. 160 млн. евро дължи електрическата компания на "Креди Суис" за строежа на хидровъзел "Цанков камък", който е заложен пред седем банки и вероятно ще остане да се обслужва от НЕК. 195 млн. евро, които електрическата компания дължеше на френската БНП-Париба по синдикиран заем за строежа на АЕЦ "Белене", бяха погасени от БЕХ чрез предоставено от американската "СитиГруп" мостово финансиране по планирана за пускане емисия облигации на БЕХ за общо 250 млн. евро.

Отделно НЕК дължи пари и на собственика си БЕХ, който преди време му отпусна вътрешен заем за покриване на част от ядрения дълг, който бе общо за 250 млн. евро.

Част от вътрешните заеми на НЕК към БЕХ са погасени с продажбата на акциите на НЕК в ЕСО на "Българския енергиен холдинг", който вече притежава електрооператора. В края на април 2013 г. е подготвена сделката за акциите от ЕСО срещу 59 млн. лв. с прихващане на дълг, но тя е станала факт едва в края на август, сочи справка на Mediapool в Търговския регистър.

По думите на Айолов държавата очаква да се разбере с кредиторите на НЕК до края на годината, като паралелно ЕСО ще се готви да поиска от ДКЕВР лиценз за оператор на електропреносната мрежа, който ѝ е нужен, за да продължи да работи на пазара. Четири-пет месеца пък щяло да отнеме одобрението от Европейската комисия на техническата част по разделянето на дружествата, добави зам.-министърът.

От БЕХ уточниха пред Mediapool, че финансовият модел на структурирането на отделните НЕК и ЕСО не е обект на контрол от страна на Брюксел.

Заради забавеното прилагане на Третия енергиен пакет у нас през февруари 2012 г. Европейската комисия предупреди, че ще заведе дело срещу страната ни, което и стана факт през май 2013 г. България е заплашена от 8448 евро дневна глоба, ако бъде осъдена в Съда на ЕС в Люксембург.

България е изправена пред същата по размер санкция и по друго заведено от ЕК дело през март 2013 г – за нарушаване на европравилата за търговия с електроенергия. Два месеца по-късно Брюксел завежда иск в Люксембург и заради неосигуряване на достъп на трети лица до газовата мрежа на България.