Еманюел Макрон е новият президент на Франция

Центристът взе 65% от гласовете, Льо Пен остана с 35%

Проевропеецът и бивш инвестиционен банкер Еманюел Макрон е избран за президент на Франция с около 65-66% от гласовете на избирателите, докато конкурентката му от крайно десния "Национален фронт" Марин льо Пен получава 34-35%.

Това сочат първоначалните резултати от вота, предават световните агенции.

С това Франция не се включи във вълната от неочаквани политически развръзки след вота на британските избиратели в полза на Брекзит и на американските в полза на "антисистемния" Доналд Тръмп.

Близо 47 милиона избиратели имаха възможността в неделя да дадат гласа си по време на балотажа между Франсоа Макрон и лидерката на крайната десница Марин льо Пен.

На първия тур Макрон, който е водач на сравнително новото движение "Напред", получи преднина с 24.1% от гласовете, докато льо Пен със своя "Национален фронт" взе 21.3%, а избирателната активност надскочи 77%.

Избирателната активност на балотажа към 17 ч. местно време бе 65.30%, предаде АФП. Данните са на френското Министерство на вътрешните работи.

Същевременно ден преди изборите, в събота, в интернет се появиха десетки хиляди документи от предизборната кампания на Макрон, а Френската избирателна комисия съобщи, че всеки, който ги разпространява, може да бъде подведен под отговорност за престъпление. В неделя френската прокуратура започна проверка по случая.

Кой е Еманюел Макрон?

39-годишният Макрон е най-младият президент на Петата република.

Роден е в лекарско семейство, но отказва да тръгне по стъпките на своите родители и вместо с медицина започва да се занимава с философия. По-късно завършва прочутия Институт за политически изследвания "Sciences Po", припомня БГНЕС. Макрон е и възпитаник на елитната Национална школа по администрация (ENA) в Страсбург, която през годините са завършили редица френски политици като Жак Ширак, Франсоа Оланд, Ален Жупе и Лоран Фабиюс.

"Макрон е продукт на този френски елит", казва директорът на германско-френския институт в Людвигсбург Щефан Зайдендорф пред "Дойче веле".

След като получава образование, той бързо си намери работа като финансов инспектор към министерството на икономиката, а по-късно работи във френската банка на семейство Ротшийлд Rothschild & Cie Banque. Икономическите му познания бързо привличат вниманието на Франсоа Оланд, който отново го връща в държавния апарат. През 2012 г. Макрон е назначен за икономически съветник в Елисейския дворец, а две години по-късно става и министър на икономиката.

Идеите на Макрон

Центристът имаше откровено проевропейска кампания, посочва БГНЕС. Той иска да укрепи еврозоната, като се обособи отделен бюджет за 19-те държави, използващи единната валута. Предлага тя да има свой парламент и финансов министър.

Иска Европа да засили външните си граници, като се създаде обща гранична охрана и се съсредоточат повече отбранителни сили.

Макрон обеща да наложи по-високи тарифи за защита на европейската промишленост от нелоялна конкуренция, особено от Китай. Като цяло подкрепя международните търговски договори и СЕТА.

Макрон каза, че няма да се опитва да забрани религиозните символи извън училищата, нито ще забранява буркините. Той подкрепя многообразието и обеща данъчни облекчения на компании, които наемат млади хора от предимно имигрантски квартали с висока престъпност. Обеща да ускори прегледа на молби за получаване на убежище до не повече от 6 месеца, включително и за обжалване. Новият президент похвали германския канцлер Ангела Меркел за великодушната ѝ политика към търсещите убежище мигранти.

Той иска да обедини сложната система от правила за пенсиониране за различните служители в държавния и частния сектор, запазвайки сегашната пенсионна възраст. За да овладее бюджета, Макрон иска да съкрати 120 000 работни места за държавни служители, но без тези в болниците, като успоредно създаде 10 000 работни места в полицията и 4-5000 работни места за преподаватели.

В платформата му е заложено тригодишно освобождаване от данъци за 80% от френските домакинства. Иска също да превърне т. нар. имуществен "данък солидарност" за хора, декларирали над 1.3 млн. евро в активи, в данък върху недвижимото имущество, който ще изключва финансовите активи.

Макрон иска също да даде на училищата по-голяма автономия при наемането на персонал и да съкрати наполовина големината на паралелките в основните училища в райони с ниска успеваемост и бедност.

Балотажът на аутсайдерите

Любопитен факт е, че за пръв път в историята на Петата република гражданите на страната избираха между двама кандидати, смятани за "аутсайдери" според традициите на френската политика. Нито един от двамата не бяха кандидати на двете основни политически формации на страната – голистката десницата и левицата.

Фактът, че за пръв път нито един от кандидати на класическите партии не достигна до финала на президентската надпревара накара мнозина политолози и анализатори едва ли не да алармират, че страната е на ръба на политическа революция, а и че люлката на европейските революции вече здраво се люлее. Френският избирател е наистина разочарован от традиционните партии, но макар и смятани за нещо като аутсайдери, Макрон и Льо Пен са част от политическата система и в този смисъл са толкова системни фигури, колкото и отпаднали им съперници.

Какво следва оттук нататък?

Президент на Франция се избира за срок от 5 години. Той има широки правомощия според Конституцията през 1958 г. В една от малкото страни от Западна Европа със смесена президентско-парламентарна форма на управление лидерът назначава назначава министър-председателя и ръководи съставянето на правителство.

Има право да издава свои постановления и да свиква извънредно заседание на парламента. Той също така е гарант на Конституцията и за независимостта на съдебната власт.

Френският президент има широки правомощия и във външната политика. Едновременно с това, първият човек на Републиката е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Франция. Той е отговорен за вземането на решения за военни операции в чужбина и съхранява една от основните тайни на правителството - достъпа до ядрено оръжие.

Големият въпрос според анализаторите е как Макрон ще управлява с новото парламентарно мнозинство след предстоящите парламентарни избори през юни, ако неговата партия "Напред" не спечели достатъчен брой депутати. Обичайно френските президенти са имали мнозинство в парламента, но очакванията на анализаторите са този път картината да е по-различна и да се стигне до коалиционно управление.


Френски медии отказаха да отразяват Льо Пен

Френски медии, сред които влиятелният вестник "Либерасион“, отказаха в неделя да отразяват изявлението на кандидата на "Националния фронт“ Марин льо Пен след обявяване на резултатите, независимо дали тя печели или губи.

"Либерасион" обяви, че ще бойкотира събитията на Льо Пен в неделя вечер като жест на солидарност с други френски и чужди медии, на които бе отказана акредитация. Партията на Льо Пен отказа достъп до събирането в парк в източен Париж тази вечер на десетина медийни организации.

"Тези антидемократични мерки, които работят срещу правото на публиката да бъде информирана, трябва да спрат", посочиха журналисти от "Либерасион".

Ивайло Калфин: Френските избори крият рискове за България

По-рано в неделя бившият външен министър от левицата Ивайло Калфин, който в момента е съветник на еврокомисаря по бюджета Гюнтер Йотингер, коментира пред БНР, че изходът от изборите във Франция носи големи рискове за България.

"Идеите на Макрон са за създаване на един много тесен съюз около еврозоната, включително с парламент, финансов министър, съвет на министрите, т. е. Всички органи, в които ние участваме, да се съберат около еврозоната и в тях да участват 19-те страни членки на еврозоната. Всички останали отиваме в периферията и решенията, които се вземат, надали ще могат дълго да ни задържат в тази периферия. Това за България е най-големият риск – да изпадне от масата, на която се взимат важните решения", коментира Калфин.

Според него изборът на Макрон все пак е по-добрият вариант от гледна точка на българския интерес, защото Льо Пен е националист и иска да обяви референдум за напускане на ЕС и страната ѝ да излезе от еврозоната.

"Идеите на Еманюел Макрон за реформи в ЕС са такива, че ние трябва много активно да защитаваме нашите интереси... В Европа има много въпросителни и затова настоявам от много време България да изработи собствената си визия", коментира Калфин.

Споделяне