Енергийни фирми в конфликт помежду си и срещу готвения отраслов закон

Да има сериозен ремонт на одобрените вече от кабинета и парламентарната комисия по енергетика корекции в енергийния закон. Това поискаха фирмите от отрасъла на дискусия в петък за поправките в нормативната уредба и предизвикателствата пред либерализиращия се енергиен пазар, организирана от Българския енергиен форум.

Обсъждането предизвика бурни дебати сред представителите на топлофикациите, електроразпределителните дружества, НЕК, “Булгаргаз” и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, някои от които се размениха взаимни обвинения. Присъстващите депутати, заедно с председателя на енергийната комисия в Народното събрание Рамадан Аталай (ДПС), обещаха да потърсят баланса на интереси преди второто четене на проектозакона.

От новия закон не става ясно топлофикациите стопанска или социална дейност трябва да извършват, заяви Мирко Угринов, директор на “Топлофикация-Пловдив”. Според него в закона не бива изрично да се премахва таксата мощност за потребителите на топлоенергия, както решиха депутатите в сряда, а на клиентите да се остави избора дали да плащат по еднокомпонентна и по двукомпонентна тарифа за парното.

Таксата мощност може да се плаща както месечно, така и веднъж годишно, посочи той. В противен случай е съмнително покриването на разходите на топлофикациите заради възможността от засилване на кражбите.  Преминаването само на еднокомпонентна цена ще повиши сметките на редовните клиенти на топлофикациите с 25 на сто, каза Угринов. Той поиска да се регламентират и случаите на незаконно присъединяване на радиаторите, което в момента не е квалифицирано законово като подсъдна кражба.

Преди време под натиска на електроразпределителните предприятия (ЕРП) депутатите криминализираха кражбите на ток, но за парното не са предприемани подобни мерки.

Топлинните счетоводители да внасят гаранции за услугата 

Проектопромените не регламентират фирмите за дялово разпределение на топлинната енергия като дружества за предлагане на услуги, те остават просто звено от веригата, каза още Угринов. Той поиска за тези фирми да се предвидят санкции за злоупотреби с отчитането на потреблението, както и те да бъдат длъжни да внасят гаранции за добро изпълнение на услугата.

Шефът на пловдивската топлофикация отново поиска на пазара на топлинна енергия да се появи обществен снабдител, на когото топлофикацията да продава енергията си и да получава вземанията си, а търговецът вече да пласира на етажната собственост топлоенергията, като префактурира показанията на общия топломер в станцията по апартаменти.

Той настоя също така да се предвиди форма за публично-частно партньорство при присъединяването на новостроящи се сгради към централното парно. Топлофикациите нямат пари за това, а предприемачите имат интерес да включат топлоснабдяването за своя сметка, но трябва да се регламентират нещата, каза Угринов.

Той настоя още изповядването на сделки с имоти да става само при уредени сметки с топлофикациите. Неговите предложения бяха подкрепени от Емил Антонов от “Топлофикация-София”, който отбеляза, че всички проблеми на топлофикациите са заради допуснатото премахване на радиатори в сгради, които са проектирани за централно топлоснабдяване.

ЕРП-ата и НЕК в конфликт за собствеността на мрежата

Електроразпределителните дружества не харесаха разделянето на собствеността на енергийната мрежа на преносна и разпределителна, защото така се получавала неравнопоставеност между тях и оператора на преносната мрежа Националната електрическа компания (НЕК). Освен това част от големите компании, изградили своя електроразпределителна мрежа, вече директно се връзват с подстанциите на НЕК високо напрежение, отказвайки да плащат на ЕРП-ата по-високи цени. Дори Националната компания “Железопътна инфраструктура” вече е поискала лиценз за електроразпределяне на тока в нейната мрежа, за да може превозвачите да плащат на нея сметките за ток според електромерите на всеки локомотив и съответно на НЕК, а не чрез ЕРП-ата.

Според Георги Миков, член на УС на CEZ България, която е мажоритарен собственик на ЕРП-Столично, София-област и Плевен, това нарушава принципа на териториалност на лицензите за енергоразпределение. Може всички градове да започнат да се захранват от гарите, коментира той. Според зам.-председателя на ДКЕВР Игнат Томанов такава опасност няма, тъй като оспорваните от ЕРП-ата лицензи за електрозапределение на големите компании с тяхна мрежа не позволяват продажба на енергия на трети лица.

Преносната и разпределителната мрежа са от една система и не е логично потребителят да минава в преки отношения с производителя или с преносната компания НЕК, заяви Гошо Чемширов от EVN България, която оперира ЕРП-ата в Пловдив и Стара Загора. Той е против трансформаторите от високо на средно напрежение да минат към преносната система, тоест към НЕК.  Досега крайните доставчици купуват от НЕК и калкулират обща цена, а сега се налагат множество тарифи за всеки вид услуга, заяви той и допълни, че трябва да се намери балансиращо ценообразуване.

Според него изменението, което регламентира, че “когато електрическа уредба на потребител е присъединена към електрическа уредба на преносното предприятие и свързващите ги електропроводни линии са собственост на потребителя, потребителят се счита пряко присъединен към електропреносната мрежа”, ще доведе до повишение на цените на тока. За битовите потребители поскъпването ще е 6,5 на сто, за бизнес клиентите ниско напрежение – 6,5 на сто, и за фирмите, ползващи средно напрежение – 8,8 процента, изчисли Чемширов. Според него няма логика на регулирания пазар на електоренергия да има различни цени, както се получава сега с разширяването на пазара на НЕК.

Така ЕРП-ата защитиха монопола си, който е застрашен от предприетите от НЕК действия по привличане на бизнес клиентите средно напрежение за директно свързване.

Иван Мичев, шеф на “Биовет-Пещера” - едно от петте отделили се от ЕРП-ата дружества - заяви, че не може електроразпределенията само да префактурират потреблението от електромерите в подстанциите на НЕК и да печелят по 16-17 на сто. В същото време ЕРП-то не иска да изкупи тази мрежа, защото нямало интерес да поддържа 5 км електропренос, но иска да печели, ядоса се Мичев. Той посочи, че е нередно тези дружества да прибират суми за върната електроенергия, което става към мрежата на НЕК и реално тези пари трябва да се получават от електрче4ската компания. Лили Иванова, директор на Дирекция “Икономика и финанси” на НЕК също посочи, че основният отказ на бизнес клиентите от ЕРП-ата е точно заради нежеланието на енергийните фирми да изкупуват мрежата на предприятията.