Енергийният министър: Пълна замяна на руския газ означава 40% поскъпване

Прави се всичко възможно за намиране на алтернативни газови доставки в случай на едностранно прекратяване на изпълнението на договора от страна на "Газпром", но пълната замяна на руското синьо гориво означава 40 процента поскъпване. Това заяви енергийният министър Александър Николов пред депутатите от парламентарната енергийна комисия в отговор на въпрос на "Продължаваме промяната" какви действия предприема правителството след обявената от руския газов монополист промяна в начина на плащане.

На 1 април влезе в сила указ на руския президент Владимир Путин, според който вече контрагентите на "Газпром" трябва да имат две сметки в "Газпромбанк", която не е засегната от западните санкции срещу Москва заради войната в Украйна. Едната трябва да е валутна и в нея да се превеждат плащанията за заявените количествата. Средствата ще се превалутират в рубли от посредник, на който партньорите на "Газпром" ще плащат", и след това закупената от Московската борса руска валута при неясно какъв курс ще се превежда в другата сметка, която ще е в рубли. От нея вече "Газпром" ще си взема дължимите ѝ средства.

Запитан какво е решението на "Булгаргаз" за промяната на плащането, Николов каза, че "решението на България ще е в унисон с решението на ЕК". Той отново повтори, че алтернативите на руския газ са азерски газ и доставки от терминалите за втечнен газ в Турция и Гърция. За целта "Булгартрансгаз" е инициирал разговори с турския газов оператор БОТАШ за подписване на междусистемно споразумение, което би позволило вноса на различен от руския газ през Турция.

За подобно споразумение се разговаря от години, напълно безуспешно.

"Водят се разговори с Хърватия за саупови сделки за втечнен газ и замяна с такива от Южен газов коридор. Това са заместващи алтернативи при по-високи цени, което означава поскъпване с 40 процента, ако се замени цялото количество руски газ с друг", посочи Николов по време на изслушването му в комисия.

То бе напът да пропадне, след като депутатите не приеха искането на Рамадан Аталай от ДПС да се разгледат предложените от Движението поправки в Закона за енергетиката, с които се иска увеличаване на отчисленията от приходите на ВЕИ централите във Фонда "Сигурност на електроенергийната система".

"Съберете тези необосновани печалби, да ги разпределим и да се намали инфлацията. Защо укривате законопроекта? Помагаме ви правителството да си осигури 3 млрд. лв. в помощ на обществото. Учудвате ме", възмути се Аталай.

Председателят на комисията Радослав Рибарски от "Продължаваме промяната" обясни невнасянето на поправките в комисия с липсата на становища и проверка относно адекватността на изчисленията за 3 млрд. лв. допълнителни приходи във фонда след вдигането на отчисленията от ВЕИ, които в момента са колкото за всичик производители на ток – 5 % от оборота им.

"Финансовият министър Асен Василев на три пъти ни предлага по 500 млн. лв. (като компенсации на бизнеса заради скъпия ток – б.ред.). Вместо да вземате от данъците на хората, предлагаме да ви осигурим средства. Не с парите от НЕК да купувате жито, а парите да останат във ФСЕС. Три месеца се опитвам да ви вдъхновя нещо да промениме. Явно ще трябва да излезем от конструктивния диалог, не знам как вече да ви подбутнем", коментира Аталай.

След като предложението за разглеждане на поправките на ДПС не бе прието и Аталай възкликна "Кво да го слушаме министъра!", ДПС и ГЕРБ-СДС се опитаха да провалят изслушването на Николов като се въздържаха при одобряването на дневния ред на заседанието. Със 7 гласа "за" и също толкова въздържали се, дневният ред бе прегласуван и вече приет..

Бившият енергиен министър на ГЕРБ Теменужка Петкова повдигна въпроса с поисканото предсрочно връщане на предоставения от бюджета безлихвен заем за 1.176 млрд. лв., за да плати държавната електрическа компания за поръчаното оборудване за АЕЦ "Белене", след като бе осъдена за това пред арбитраж от руския изпълнител на спрения проект "Атомстройекспорт"

"Какво налага тази предсрочна изискуемост и разполага ли НЕК с този ресурс от 1.176 млрд. лв.? Платени ли са тези средства в бюджета?", попита Петкова.

Николов пропусна да отвърне на първата част от въпросите, но заяви, че системата не е подложена на риск заради това решение на Министерския съвет.

"Средствата все още не са възстановени, очаква се одобрение на процедури от енергийния регулатор. Ако погледнете по-отвисоко как функционира системата, средствата се местят от едно учреждение в друго", заяви енергийният министър.

Петкова обърна внимание на това, че предоставеният от бюджета заем е безлихвен, а сега НЕК ще трябва да вземе заем с лихви. Както Mediapool писа, АЕЦ "Козлодуй" ще предостави 350 млн. лв. заем на НЕК за предсрочното връщане на тези 1.176 млрд. лв., но в договора има клауза за минимална лихва.

Отново бе коментиран проектът за изграждане на национална инфраструктура за съхранение с 1.655 млрд. лв. изцяло европейско финансиране по плана за възстановяване, който се очаква утре официално да бъде обявен за одобрен от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, който пристига в София.

Според депутата от ДПС Станислав Анастасов този проект се припокрива с изискването за инсталиране на батерии за съхрнание на част от произвежданата от финансираните по плана нови ВЕИ централи.

"Единият проект е структуриран да съхранява ток и да балансира волатилността на системата, а другият е при ВЕИ не мисля, че има припокриване. Логиката е свързана с декарбонизационните цели и промяна на енергийния микс в следващите 4 години", отвърна му Николов.

В отговор на БСП кога ще заработи газовата връзка с Гърция Николов каза, че "физическото завършване на проекта е таргетирано до 1 юли". "Търговската експлоатация зависи от разрешения на регулаторите. Прави се всичко възможно да се движат паралелно процесите в България, Гърция и ЕК, за да може да стартира за следващия отоплителен сезон", заяви енергийният министър.